17

1.4K 50 5
                                    

След като изгледах интервюто, преосмислях всичко казано. Аз наистина съм важна за него. Сърцето ми все още биеше бясно в гърдите ми. Какво ми причиняваш, Зейн? Имах глуповата усмивка на лицето си.

Телефинът ми извибрира и аз го взех. Имах съобщение от Зак. Той се сети за мен. Отворих съобщението и го прочетох.

"Имах работа, съжалявам, че не дойдох."-извъртях очи и нищо не написах. Винаги има работа. Влязох в контактите си и се обадих на Нат.

-Момичеее! Гледа ли интервюто?-попита развълнувано Нат.
-Да!-отговорих ѝ.
-Ааа, беше толкова сладко и романтично.-каза Нат.
-Мда, така е.-усмихнах се леко и усетих как главата започва да ме боли.-Имам ужасно главоболие.
-Гадно. Отиди до аптеката и си вземи нещо.-посъветва ме Нат.-А какво ще правиш със Зейн?
-Не знам, все още съм объркана.-отговорих ѝ.
-Добре, няма да те притискам. Хайде, ще те оставя да си почиваш.-каза Нат и затвори. Наистина трябва да си взема някакви хапчета. Станах от дивана и обух обувките си. Взех си пари и излязох от апартамента. Отидох до асансьора и го извиках. След малко вратите се отвориха и пред мен се появи отвратителна гледка. Зак се натискаше с някакво момиче. Стоях и се взирах в тях няколко секунди. Това ли му е работата? Да ми изневерява? Те продължаваха да се натискат и изобщо не им пукаше. С бавни крачки тръгнах назад и влязох в апартамента си. Този ден няма как да стане по-зле. Първо баща ми, целият този стрес напоследък и сега това. Сериозно, животът защо си играе такива игрички с мен? Обадих се на Нат и ѝ казах да дойде. Тя каза, че ще дойде след 30 минути и ще ми донесе хапчета. Седнах на дивана и преосмислях ситуацията. Трябва да скъсам със Зак. От кога ли ми изневерява? Трябва да говоря с него. Размишлявах над всичко това и след малко чух как входната врата се отваря и Нат се появи. Тя остави лекарствата на масата и седна на дивана до мен.

-Какво има?-попита тя.
-Зак ми изневерява.-отговорих, като се взирах в една точка.
-Какво?-попита учудено.
-Изневерява ми. Копелето ми изневерява.-изсмях се.-Видях го да се натиска с няква в асансьора.-обясних ѝ.
-Мамка му! Този задник заслужава да отида при него и да го пребия. Знаех си, че не е такъв, за какъвто се представя. Знаех си, че крие нещо.-каза изнервено Нат.-Какво ще правиш сега?
-Трябва да говоря с него.
-Ами Зейн?-попита тя с надеждата да ѝ кажа, че ще се върна при него.
-Може би ще му дам още един шанс.-усмихнах се леко и Нат разшири очи.-Обичам го. Винаги съм го обичала.-Нат изпищя и ме прегърна.
-Да, да, да, даа...-извика Нат.-Кога ще му кажеш?
-Първо трябва да си поговоря със Зак.-казах ѝ и тя присви очи.
-Хайде да отиваме. Ще му кажа аз на него.-надъха се Нат и се изправи от дивана, но аз я спрях.
-Ти няма да ходиш никъде. Сама ще се оправя.-казах ѝ и тя кимна. Излязох от апартамента и се насочих към вратата на Зак. Почуках леко и след малко той ми отвори. Беше гол до кръста и с разрошена коса. На врата си имаше няколко смучки.

Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]Where stories live. Discover now