Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

39

Състоянието на Зейн се подобри и днес щяха да го изпишат. Най-накрая ще се върне вкъщи. Толкова се радвам, че всичко се оправи и че той е добре. В момента бяхме в болницата и оправяхме документите за изписването му. Грейсън отиде да занесе дрехи на Зейн, а ние с Нат оправяхме документите. След малко бяхме готови и ги чакахме да дойдат. Не след дълго те се появиха и аз прегърнах Зейн като внимавах да не го нараня.

-Най-накрая ще се махна от това място.-каза Зейн и се засмя.
-Така е.-съгласих се и му се усмихнах. Той постави нежна целувка на устните ми и излязохме от болницата. Отидохме до колите си и сложихме нещата в багажника. Помогнах на Зейн да се качи в колата и се сбогувахме с Нат и Грейсън. След това заех шофьорското място и потеглих към вкъщи.

След половин час паркирах колата пред къщата. Слязох от колата и помогнах на Зейн да слезе. Придвижихме се бавно до входната врата, защото Зейн накуцваше леко. Отключих вратата и влязохме. Отидохме в хола и за малко не си изкарах акъла.

-Господи, Зейн! Добре ли си, момчето ми.-извика майката на Зейн и се приближи към него като го прегърна.
-Мамо, какво правите тук?-попита объркано Зейн.
-Дойдохме да те видим. Притеснихме се за теб. Ако не е интернет сигурно никога нямаше да разберем, че си пострадал.-обясни баща му.
-Можеше да ми се обадите или да се обадите на Алисън. А и вече съм добре.-каза Зейн и седна на дивана.
-Та ти едва не си умрял. Знаеш ли как се притеснихме всички, когато научихме.-каза майка му и той ме погледна. Аз се усмихнах леко.
-Мамо, добре съм.-извъртя очи Зейн.
-Радваме се, че си добре.-прегърна го майка му и аз стоях отстрани и ги наблюдавах. Беше ми леко неловко.
-Оу, ъм... мамо, татко това е Алисън. Може да се запознаете вече на живо.-представи ме Зейн и аз се усмихнах.
-Боже, къде са ни обноските? Здравей, скъпа! Радвам се, че най-накрая можем да се запознаем. Благодаря, че си до синът ми.-каза майка му и ме прегърна.
-Аз също се радвам да ви видя госпожо и господин Малик.-отвърнах им.
-Моля те, наричай ни Ясер и Триша.-усмихна ми се Триша и аз отвърнах на усмивката ѝ. Бащата на Зейн също се присъедини и се здрависахме.
-Добро момиче си, Алисън. Браво, Зейн, намерил си си свястно момиче.-каза баща му и Зейн се усмихна.
-Така е.-съгласи се той и ме погледна. Хвана ръката ми и ме дръпна да седна в скута му. Постави кратка целувка на устните ми и аз се усмихнах.
-Не те ли боли? Искаш ли да стана, мога да седна до теб?-попитах го.
-Никъде няма да ходиш.-каза той.

***

Родителите на Зейн щяха да останат за няколко дена. В момента с Триша приготвяхме вечерята. Правехме лазаня. Тя е много мила жена. С нея се разбирахме чудесно. Телефонът ми звънна и аз избърсах ръцете си в хавлията. Отидох до масата и го взех. Беше мама и ѝ вдигнах.

-Здравей, мамо!-поздравих я.
-Хей, миличка! Как си?-попита тя.
-Добре, ти?
-Аз също. Исках да ти напомня, че във вторник със Стивън ще дойдем до Лос Анджелис.-каза тя.
-Страхотно, нямам търпение да се видим. Много ми липсваш.-усмихнах се.
-И ти на мен. Как е Зейн?-попита тя.
-Доста по-добре. Днес го изписаха и родителите му дойдоха.-отговорих ѝ.
-Така ли? Поздрави ги от мен. Ще те оставям. Целувки!
-Чао, мамо! Обичам те!-казах преди да затворя. Оставих отново телефона на масата и се върнах при Триша. Тя ми се усмихна топло.

-Майка ти ли беше?-попита тя.
-Да, изпраща ви поздрави.-отговорих ѝ.
-Благодаря! Трябва да ни запознаеш с нея.-каза Триша.
-Ами тя във вторник ще дойде в града. Ако все още сте тук може да ви запозная.
-Тя не живее ли тук?-попита Триша объркано.
-Не, живее в Чикаго. Аз се преместих тук, за да уча.-обясних ѝ и тя кимна.
-Ясно. Жалко, че няма да може да се запознаем. В понеделник се връщаме в Лондон.-каза Триша.
-Няма ли да останете повече?-попитах.
-Не, няма как. Имаме доста работа с фирмата и няма как да отсъстваме.-обясни Триша и аз кимнах. Сложихме лазанята във фурната и отидохме при другите в хола.

След час лазанята беше готова и всичко седнахме да вечеряме. Беше много вкусна и Зейн и баща му ни поздравиха. Ние с Триша се усмихнахме и се дадохме пет. След вечеря измих съдовете и показах стаята на родителите на Зейн. Помогнах на Зейн да се качи до стаята ни и си легнахме.