29

1K 43 3
                                    

В последната седмица подготвяхме всичко за откриването на клуба. С Джони се сдърпахме няколко пъти. Не знам защо вярва на Алексис, след като с мен се познава от повече време. Кой знае какви му ги е наговорила за мен. Както и да е. Днес излизаха резултатите от изпита и може да се каже, че притеснението се завръщаше.

Със Зейн бяхме на дивана и гледахме някакво предаване. Бях се сгушила в него и си мислех за Джони. Изобщо не гледах предаването, дори не знам за какво е. Мислех си за всичко, което се случва. Джони започва да се държи все по-дръпнато от мен. Не ме вика вече при него, не ми казва кога имам фотосесия или интервю. Сигурно няма да ме вземе и в Италия заради нея. Зейн се размърда и аз се изкарах от мислите си.

-За какво си се замислила?-попита и ме целуна по бузата.
-За живота като цяло.-отговорих и той се засмя.
-Успокой се.-каза той и започна да поставя целувки на врата ми.
-Спокойна съм.-измрънках и Зейн ме целуна по устните. Той задълбочи целувката. Някак си дрехите ни се озоваха на земята и знаете какво означава това.

***

Бяхме пред университета и чакахме резултатите от изпита да излязат. Защо винаги трябва да съм толкова нервна? Като гледам на другите не им пука. Наистина напоследък съм малко по-стресирана. Зейн ме беше прегърнал и чакахме пред университета. Нат и Грейсън също бяха тук. Забелязах, че Грейсън се беше умислил за нещо. Сигурно за утре. Да, точно така. Утре е откриването и големият ден. Едвам се сдържам  да не кажа на Нат.

Резултатите излязоха и ние влязохме. Всички се бяха насъбрали върху таблото с оценките. Изчакахме да се махнат другите и ние също отидохме. Проследих с пръст името си и след това видях оценката. Не мога да повярвам! Имам 98 точки от 100. Толкова съм щастлива. Започнах да подскачам и да се радвам. Хората ме гледаха странно, но не ми пукаше. Взех си изпита. Зейн също погледна и се зарадва. Имаше 95 точки от 100, което също е много добре. Нат и Грейсън като си видяха оценките започнаха да пишят и да скачат. Нат се качи върху Грейсън на конче и започнаха да обикалят коридора. Със Зейн се засмяхме. След като направиха няколко обиколки се върнаха отново при нас.

-Трябва да полеем, че взехме изпита!-изпищя Нат.
-Утре на откриването. Не само изпита ще полеем.-каза Грейсън и Нат го погледна.
-Какво още ще поливаме?-попита тя и Грейсън се напрегна.
-Ъъ...-почеса се нервно зад врата.-Ами откриването на клуба.-засмя се той.
-Аха.-кимна Нат.

Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]Hikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin