Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

62

Гледна точка на Нат

Последните дни получавах ужасни контракции. Грейсън постоянно се паникьосваше и беше готов да отиваме в болницата. Това бебе няма ли да излиза вече?

Стоях на дивана и гледах някакво предаване по телевизията. Грейсън лежеше до мен и спеше. Реших да стана и да отида до кухнята, за да си взема вода. Влязох в кухнята и си сипах в вода в една чаша. Отпих от нея и в този момент водите ми изтекоха. Сериозно ли? Започнах да усещам ужасни болки. Мамка му!

-Грейсън!-извиках, но без отговор.-Грейсън, веднага ела!-отново извиках, но говедото спи дълбоко. Придвижих се бавно към хола и се приближих до дивана.-Мамка му, Грейсън, раждам!-извиках и той скочи от дивана.
-Какво? Къде? Чакай!-паникьоса се.
-Раждам!-повторих и той пребледня.
-Бързо да отиваме в болницата. Багажа ти оправен ли е? Къде ти е багажа? Къде са ключовете за колата?-задаваше въпроси и обикаляше из апартамента.
-Багажа е в колата. Нали искаше да го приготвим още преди един месец?-казах му и той кимна. Завъртя се няколко пъти в кръг и взе ключовете.
-Да тръгваме.-каза и излезе от апартамента.
-Къде тръгна без мен? Аз раждам, не ти!-извиках и той се върна бързо.
-Мамка му, да! Извинявай, просто много се вълнувам и съм паникьосан, и мисля, че скоро ще припадна.-говореше бързо, докато се придвижвахме към асансьора. Стиснах ръката му, защото отново получих контракция. Той изпищя тихо, но нищо не каза. Погледнах към ръката му и видях, че е взел ключовете за апартамента, вместо за колата.
-Грейсън, това не са ключовете за колата!-извиках му и той ги погледна.
-По дяволите! Сега се връщам!-каза той и се върна. Влезе в апартамента и след малко излезе, но се подхлъзна и щеше да падне. Господи, голямо чудо сме.

Влязохме в асансьора и натиснахме копчето за паркинга. Слязохме долу и се насочихме към колата. Качихме се вътре и Грейсън веднага потегли. По пътя не спрях да викам от болки. Господи, това било много болезнено.

След половин час, най-накрая бяхме пред болницата. Грейсън обърка няколко пъти пресечките и се въртяхме в кръг сигурно 10 минути. Слязохме от колата и се придвижихме към болницата. Влязохме вътре и Грейсън веднага каза на сестрите, че раждам. Те ме отведоха в някаква стая и ме поставиха да легна. След малко някакъв доктор влезе и от там нататък всичко ми е черно.