43

1K 40 3
                                    

Събудих се в 4 часа. Ужасно много ми се спи. Станах от леглото и отидох в банята. Измих си зъбите и се върнах в спалнята. Облякох се и сресах косата си. Оставих я да се спуска свободно и започнах да се гримирам. Сложих си спирала, коректор и гланц. Прибрах паспорта, парите и телефона си в чантата ми. Отидох до Зейн и го побутнах леко. Той измрънка и се зави през глава.

-Зейн, ставай! След малко трябва да тръгваме.-казах тихо и отново го побутнах.
-Не искам да тръгваш.-измърмори.
-Трябва. Хайде ставай.-отвих го и той отвори мързеливо очи.
-Не можеше ли да снимате някъде по-наблизо?-попита той и извъртя очи.
-Стига си мрънкал, а ставай, защото иначе ще си извикам такси и сама ще отида до летището.-започнах да се изнервям вече. И аз не искам да се разделяме за толкова време, но какво да направя. Това ми е работата все пак. Зейн стана от леглото и отиде в банята. Аз свалих куфара си долу и отидох да сложа на кучето да яде. Проверих дали съм си взела всичко и Зейн слезе.

-Щях аз да сваля куфара.-каза той.
-Няма значение. Готов ли си?-попитах и той кимна. Взе куфара ми и излязохме от къщата. Сложи куфара в багажника на колата му и влязохме в колата. Зейн запали и потегли към летището. По пътя не си говорехме много. И на двамата ни се спеше и бяхме леко изнервени. Подпрях главата си на прозореца и се загледах през него. Зейн постави ръка на бедрото ми и го стисна леко. Аз не се сдържах и се усмихнах.

След половин час бяхме вече на летището. Зейн свали куфара ми и зачакахме Джони. Сгуших се в Зейн и вдишах от аромата му. Той обви ръце около мен и ме целуна по главата.

-Какво ще правя две седмици без да виждам красивото ти лице, без да чувам сладкия ти глас, без да усещам вкусните ти устни и без да те докосвам?-попита той и аз се засмях.
-Каквото правеше в Ню Йорк почти шест месеца.-отговорих.
-Значи да се депресирам още от сега?-пошегува се той.
-Ще си говорим всеки ден по няколко пъти, ще ти изпращам снимки и също така ще водим видео разговори. Ще ти бъде по-добре отколкото, когато беше в Ню Йорк.-казах и той кимна.
-Права си, но пак ще ми е мъчно за теб.-каза тъжно.
-И на мен ще ми е мъчно за теб.-погледнах го и усетих как очите ми започват да се насълзяват. Зейн се усмихна леко и хвана лицето ми в шепите си.
-Не искам да плачеш, чу ли? Обичам те!-целуна ме и една сълза се спусна от окото ми. Зейн я изтри с палеца си.
-Обичам те!-казах тихо и в този момент Джони се появи.
-Защо прекрасното ми момиче е тъжно?-попита Джони и аз се засмях леко.-Ще си изкараме страхотно в Италия, мацка. Не се разстройвай.
-Просто ще ми е мъчно за Зейн.-казах и Джони извъртя очи.
-Ех, влюбени гълъбчета. Издържахте почти шест месеца един без друг. Мисля, че ще се справите две седмици.-каза Джони и ние се засмяхме. Отново се сгуших в Зейн и не исках да се отделям от него.-Съжалявам, че трябва да ви разделя, но трябва да влизаме.
-Обичам те, не го забравяй!-каза Зейн за последно и аз кимнах. Целуна ме за последно и аз взех куфара си. С Джони започнахме да вървим към входа на летището. Обърнах се да видя Зейн за последно и го видях да ни гледа. Спрях се за малко и той се усмихна. Помаха ми и очите ми отново се насълзиха. Аз също му помахах и продължих да вървя към летището. С Джони влязохме и отидохме да чекираме билетите си.

Гледна точка на Зейн

Наблюдавах как Али се отдалечава все повече и повече от мен, докато не влезе в летището и вече не можех да я видя. Издишах тежко и влязох в колата си. Запалих и потеглих към вкъщи. По пътя си мислех за нея. Вече ми липсва.Ще бъдат дълги две седмици.

Прибрах се вкъщи и отидох в кухнята да си направя кафе. Толкова е празно без нея тук. Толкова филмирано звуча. Направих си кафе и седнах на масата. Отпих от чашата си и си взех телефона. Али трябва вече да е излетяла. Трябва да си намеря занимание, за да не мисля постоянно за нея. Ще излизам с Нат и Грейсън и ще прекарвам повече време в студиото. След малко ще отида в студиото и ще поработя върху песента с Ариана. Попринцип трябва да съм в студиото най-рано в 10, но нямам какво да правя за това ще отида по-рано. Ариана ще дойде към 10 и ще довършим песента. След това ще пиша на Нат и Грейсън да излезем.

Изпих кафето си и оставих мръсната чаша в мивката. Взех ключовете за колата си и излязох. Качих се в колата и потеглих към студиото. По пътя си пуснах радиото и си припявах. След около двадесет минути паркирах пред студиото и слязох. Заключих колата си и влязох вътре. Закачих якето си на закачалката и седнах на бюрото. Започнах да пиша песента и не усетих кога са минали два часа. Ариана влезе и ме погледна очудено.

-От кога си тук?-попита тя.
-Преди два часа дойдох.-отговорих.
-Защо толкова рано?-попита тя отново и седна до мен.
-Али замина за Италия и сега трябва да се разсейвам с нещо, за да не мисля постоянно за нея.-обясних и тя се засмя.
-Не ти се получава много.-каза тя и повдигна едната си вежда.
-Защо?-попитах объркано.
-Ами... погледни текста на песента. Писана е за нея.-отговори тя и се засмя. Аз погледнах текста и наистина беше за нея.
-Мамка му.-изпсувах тихо и се засмях.
-Предлагам ти да си допишем нашата песен, а тази я остави за после.-каза тя и аз кимнах. Започнахме да работим върху нашата песен и се получаваше доста добре. С Ариана стояхме до 14:30. Писах на Грейсън да излезем и той се съгласи. Щяхме да се чакаме пред киното в мола, за това веднага потеглих натам.

Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]Where stories live. Discover now