38

1.1K 41 2
                                    

Не мога да повярвам, че Кевин е такъв. Всъщност мога, но защо иска толкова много Зейн да се върне в Ню Йорк? Какво толкова ще му помага Зейн там? Задавах си толкова много въпроси, всички без отговор. Няма да оставя нещата така. Ще се разправям с Кевин, но първо трябва Зейн да се оправи. Ако трябва ще говоря с мама да го съдим. Все пак тя е адвокат и то доста добър.

Стояхме на пейките в болницата. Тези пейки ми станаха като втори дом. В момента чакахме докторът да каже резултатите от изследванията.

-Али, трябва да се прибереш и да поспиш. Зейн е по-добре и няма нужда да стоиш тук постоянно.-обади се Грейсън.
-Трябва да стоя тук ако нещо се случи. Няма да го оставя.-казах.
-Наистина трябва да се прибереш поне за малко.-настоя Грейсън.
-Не.-отново казах и той извъртя очи. Докторът излезе от стаята и ние станахме.

-Изследванията са доста добри. Състоянието му се подобрява, но трябва да си почива. Ще го изпишем в петък, ако всичко е наред.-обясни докторът.-Може да влезете и да го видите за малко, но после трябва да го оставите да си почива. Има нужда от почивка.-каза докторът и ние кимнахме. Влязохме в стаята при Зейн и той се усмихна леко. Изглеждаше уморен. Седнах на стола до него и хванах ръката му.

-Как си, любов?-попитах го.
-Доста по-добре.-отговори той.
-Знаеш ли как ни изплаши? Повече не прави така.-каза Нат и той се засмя.
-Ще се опитам. А вие не се ли прибирате? Постоянно ли сте тук?-попита той.
-С Нат снощи се прибрахме, но Али отказа.-отговори Грейсън.
-Защо не се прибра?-попита Зейн и ме погледна.
-Не искам да те оставя. Искам да съм до теб.-отговорих му.
-Скъпа, не може да стоиш постоянно тук. Трябва да се прибереш и да си починеш. Аз съм добре.-каза Зейн.
-Не мога да се прибера без теб. Трябва да съм тук ако се случи нещо.-обясних му и той се усмихна леко.
-Нищо няма да се случи. Спри да се тревожиш, добре съм. Ако не заради теб, поне заради мен се прибери. Виждам колко си изморена. Не се притеснявай за мен, добре съм.-увери ме Зейн и аз кимнах леко.
-Добре ще се прибера, но утре отново ще дойда. Искаш ли да ти донеса нещо?-попитах.
-Мисля, че не.-отговори той и аз кимнах.
-Между другото, Алексис е написала съобщенията от твое име.-казах му.
-Знаех си, че е тя. Ето защо ми пипаше телефона.-каза той.
-Мда, направила го е, защото Кевин я е заплашил. Казал ѝ е, че ако не ни раздели ще нарани семейството ѝ.-обясних.
-Защо иска да ни раздели толкова?-попита Зейн и извъртя очи.
-Не знам. Иска да се върнеш в Ню Йорк. Ако този не спре да ни се меси, казвам ти лично аз ще го убия.-казах и Зейн се засмя.
-Ти ли бе? Ти дето като видиш по улиците бездомен човек и веднага му помагаш, Кевин ще убиеш.
-Не се съмнявай в мен, Малик. Мога да бъда много лоша.-присвих очи и той спря да се смее.
-Никога не съм се съмнявал в теб, Купър.-каза той и ми намигна, а аз се усмихнах самодоволно. Наддигнах се и го целунах. Той отвърна на целувката и след малко се отделихме.
-Толкова се радвам, че сте заедно. Мразя, когато се карате.-обади се Нат и аз се усмихнах.
-Аз също мразя, когато се караме.-съгласи се Зейн и аз го погледнах. Дкъорът влезе в стаята.
-Трябва да оставите пациента да си почива. Ще ви помоля да излезете.-каза той и ние кимнахме. Обърнах се за последно към Зейн и му се усмихнах.
-Ще се видим утре. Обичам те!-казах за последно и пуснах ръката му. Излязохме от стаята и започнахме да вървим по коридора. Не след дълго излязохме от болницата и отидохме до колите си. Сбогувахме се и аз отключих колата си. Запалих и потеглих към вкъщи. По пътя спрях на суперматкета, за да си взема нещо за ядене и храна на кучето. Платих покупките и отново се качих в колата си.

Прибрах се вкъщи и Рики ме посрещна. Той започна да ми се радва. Аз се наведох и го погалих. Отидох в кухнята и оставих покупките на барплота. Извадих покупките и ги прибрах в хладилника. Сложих на Рики да яде и се заех с приготвянето на храната ми. Реших да си направя яйца на очи и си изкарах две яйца. Опържих ги и ги изядох. След това отидох в спалнята и сложих телефона си да се зарежда. Отидох в банята и съблякох дрехите си и ги оставих в коша за пране. Влязох под душа и пуснах топлата вода. Водата се стичаше по тялото ми и ме отпусна малко. Изкъпах се и увих хавлия около тялото си. Излязох от банята и се върнах в спалнята. Приготвих си дрехи и се облякох. Изсуших косата си набързо и си легнах. Разгледах малко социалните мрежи и видях, че имаше публикации за Зейн. Явно пресата е разбрала за случилото се. Имах съобщения от фенове за Зейн. Отговорих на някои от тях и оставих телефона си. Затворих очи и почти веднага заспах.

Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]Where stories live. Discover now