Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

45

Гледна точка на Зейн

Събудих се от ярката светлина, която влизаше през прозореца. Отворих мързеливо очи и се надигнах леко. Главата ме заболя ужасно много и се хванах за нея. Огледах се наоколо и осъзнах, че се намирам в апартамента на Грейсън. Видях празното шише от уиски да стои на масата и спомени от снощи ме връхлетяха. Изправих се от дивана и ми се зави свят. Мамка му, няма да пия повече толкова много. Взех телефона си и погледнах часа. Беше 12:30. Мамка му! Трябваше да съм в студиото в 10 часа, за да запишем песента. Имах 10 пропуснати от Кол и 3 от Ариана. Али ми беше писала. Отворих съобщението ѝ и го прочетох.

"Хей, любов! Имам добри новини😁 Ще се върна по-рано! След два дена ми е полета, нямам търпение да те видя вече... Обади ми се като се събудиш. Целувки 💋"- когато прочетох това веднага се зарадвах. Няма да чакам още седмица, за да я видя, а само два дена. Толкова се радвам.
Нат слезе в хола при мен и се усмихна.

-Добро утро, Зейн! Как си?-попита тя усмихнато. Не я ли боли главата?
-Зле, но и добре.-отговорих и тя ме погледна объркано.- Али се връща след два дена.-обясних ѝ и тя започна да подскача и да се радва. От къде има толкова енергия. За човек изпил половин бутилка предната вечер е доста свежа и енергична.
-Толкова се радвам.-изпищя тя и главата още повече ме заболя.
-Ъх, Нати не викай. Боли ме главата.-казах и тя ме погледна.
-О, стига си мрънкал. Жена ти си идва след два дена. Радвай се.-каза тя и ме бутна по рамото.
-Радвам се, но съм с махмурлук. И тя не ми е жена.
-Все още.-намигна ми Нат и отиде в кухнята.

Набрах номера на Кол, за да му кажа, че днес няма да мога да запишем песента. Чувствам се ужасно и не съм във форма да записвам песен. Трябва да му се извиня.

-Зейн! Къде си по дяволите?-извика той, след като вдигна. Защо всички викат?
-Извинявай, просто снощи се събрах с едни приятели и...-прекъсна ме той.
-И се напи като прасе. Поне да беше ми казал да не стоим в студиото и да те чакаме.-каза той малко по-спокойно.
-Извинявай, отново. Става ли утре да запишем песента? Не се чувствам добре.-попитах и се чу тежка въздишка.
-Добре, но утре да си навреме.-предупреди ме Кол.
-Ще бъда навреме, обещавам.-казах и затворих. Отидох при Нат в кухнята и в видях да стои на масата и да пие кафе.

-Искаш ли кафе?-попита тя.
-Няма да откажа.-отговорих и дръпнах един стол и седнах.
-Ами там е каната, вземи си една чаша и си сипи.-каза тя и аз я погледнах. Издишах и станах от мястото си. Сипах си кафе и отново седнах. Грейсън влезе в кухнята при нас и изглеждаше меко казано ужасно. Косата му беше рошава и изглеждаше все едно още спи. Движеше се бавно и мързеливо. Взе една чаша и си сипа кафе. Седна на масата при нас и се прозя. Отпи от кафето си и ни погледна.
-На кой беше "гениалната" идея да изпием бутилката с уиски?-попита той и сложи въздушни кавички.
-На бъдещата ти жена.-отговорих и Нат ме погледна лошо.
-Стига сте се оплаквали. Женчовци, не можете да държите на алкохол. Я ме вижте мене, свежа като краставичка.-каза Нат и отметна коса.
-Имам ужасно главоболие и ми се върти свят. Искам да изповръщам всичко в стомаха си и да умра.-каза Грейсън и Нат извъртя очи.
-Вие се оплаквате повече от жените. Кой има цикъл, ние или вие?-попита Нат и излезе от кухнята. С Грейсън се погледнахме и издишахме.

Гледна точка на Нат

Всички се оплакват. Големи са лигльовци. Като не могат да пият, какво се правят тогава? Накрая аз излязох виновна. Не стига, че се опитах да разведря Зейн, ами той мрънка. Откакто Али замина е много досаден. Постоянно мрънка за нея и не ни оставя с Грейсън насаме. Обичам го, но става досаден.

Отидох в стаята си и си облякох тениска и клин. Облякох си горнището и обух маратонките си за бягане. Прибрах едно шише с вода в раницата ми и си взех телефона. Слязох долу и видях момчетата да лежат на дивана.

-Отивам да тичам. Някой да иска да се присъедини?-попитах и се засмях.
-Не, благодаря. Главоболието ми стига.-отговори Грейсън и погледнах към Зейн. Той поклати глава отрицателно и аз извъртях очи. Излязох от апартамента и се качих в асансьора. Слязох на долния етаж и излязох от сградата. Насочих се към близкия парк и започнах да бягам.