Broken to be fixed

The camp "really" teams us up

       Корбин и аз седнахме на леглото в кабинката, като той потърка челото си и след малко реши да започне лекцията си.

-Така...-таправи кратка пауза.-Не знам кой, как, кога или какво се случи и първо бих искал да разбера това.-завърши той.

-Ами...-заиграх се с гривната ми.-Казах ти,когато Джона ми предложи да се върна при него и естествено го обмислях. Днес прекарахме повече време заедно и си поговорихме. Прецених, че искам, да съм с него и да му дам втори шанс.-разказах му, но естествено няма да се размина толкова лесно.

-Той ти изневери!

-Той наистина съжалява за това. Дошъл е тук, ще започне нов живот тук и една от причините съм аз. Дошъл е на екскурзията само, за да ми се извини.-погледът на Корбин омекна.

-Още имаш чувства към него нали?-каза с поглед в земята.

-Да.-чувайки това, Корбин въздъхна и се почеса зад врата.

-Ще ти кажа това, което казах и на Даниела.-започна той.-Помисли добре какво правиш, не бързай и искам да ми кажеш, ако стане нещо, ясно?-каза той заповеднически.

-Корбин, виж. Благодаря, че си загрижен, но има ли смисъл? Не съм Даниела. Прегръдка от брата, който имам от едва година и няколко месеца, няма да поправи нищо, ако Джона ме нарани. Освен това, не е нужно да пазиш и мен.-трябваше да му го кажа, колкото и да е трудно, това са факти и той трябва да ги приеме, за да не го е яд впоследствие.

-Добре, но все пак, ако те нарани искам да знам, окей. Година или не, ти си ми сестра и само това има значение.-каза той. Прегърнахме се, след което той ме изпрати до вратата и аз реших да се прибера в бунгалото си. Тази вечер и Кармен я няма, така че трябва сама да се пазя от мечки или змии. Стигнах до бунгалото си, като през прозорчето на вратата видях Джона да седи на леглото ми. Влязох и той стана, за да ме прегърне.

-Хей, много проблеми ли ти създадох?-пита той, повдигайки вежда.

-Само едно конско, спокойно.-казах, докато си махах горнището. Седнах на леглото на Кармен, срещу него.-Е, какво ти се прави?-въпроса явно го изненада.

-Оу, ами не знам, за какво ме повика?-попита на свой ред.

-За да прекараме малко време заедно.-отговорих.

-Ами, защо не седнеш до мен и не си говорим?-попита той.

-Съгласна.-казах и отидох до него. Облегнахме се на стената до леглото, като аз положих главата си на рамото му.-Надявам се да не си имал проблеми с баща ми.-подхванах.