Broken to be fixed

Should I?

      Събуждам се и виждам Кармен да се взера в мен, като бавно и зловещо отпива кафето си. Щракнах с пръсти пред лицето й и щом мигна се успокоих.

-Кармен какво ти става? Заради снощи ли е?-питам я аз.

-А за какво друго да е?-отговори риторично, тя.-Снощи щом се събудих излязох. Ти каза, че ще си на разходка и тръгнах и аз, но по пътя се срещнах с него, така де бившият ми. Искаше да поговорим, дадох му шанс, каза че още ме обича, после не си спомням много, но съдейки по миризмата сме се напушили здравата.

-Боже Кармен! Просто оцещай да бъдеш по-внимателна. А сега какво ще правиш, така де ще се събереш ли с него или не?-попитах я. Тайно се надявах отговора й да съдържа причини и за моя бъдещ такъв.

-Аз не знам. Така де, той не е най-добрият човек и все още греши много, но нали за това сме хора. Простила съм му всичко и честно казано ми липсва. Мисля да му дам шанс, пък и няма какво да губя. По добре ако ще се разделяме да е докато сме млади, защото след време нещата стават доста сериозни.-каза тя и можех да се съглася с нея.

-Права си. И аз мисля да рискувам.-признах.

-Ти? За какво?-попита тя и аз й разказах за всичко станало с Джона вчера и пропуснах частта с Даниел.

-Е, няма как да те съдя за това ти решение, така че давай смела, момиче.-засмях се на този й изказ.

     С нея се оправихме като естествено на нея й трябваше повече време, защото ти да видиш, някои хора се гримират и в гората. Аз си сложих просто къси дънки и черна винтидж тениска, която загащих. Оставих си косата пусната. С Кармен се отправихме към столовата за закуска. Оказа се обаче, че е около 12 часът и всъщносн ще обядваме. Влязохме в столовата и с Кармен седнахме на двойна маса. В таблите ни имаше кюфтета, ябълка и по една тубичка с вода.

-Какво ще правим след това?-попитах я аз и си отворих тубата.

-Днес ще има различни дейности на езерото също курсове по оцеляване,но не ги препоръчвам.-отговаря ми тя, ядейки кюфтето си.

-Значи отиваме на езерото?-питам.

-Добър избор.-казва макар че това не беше точно избор, понеже тя не ме остави с такъв,но няма да я поправям.

     Продължихме да обядваме, като не бързахме много. Тя ми разказа че на езерото от едната страна близо до водопада съучениците ни се събират просто, за да плуват, а останалите са от другата страна, учейки се да ловят риба или да карат каяк. Аз лично предпочетох да пробваме риболова, понеже е по-лежерна дейност. Освен това усещам как ако изберем да караме кану, то ще се обърне и ние ще паднем във водата. Не казвам, че ще сме толкова зле, но е възможно да стане, докато до колкото разбрах риболова не се извършва на лодка, а от ръба на врязана в езерото скала. С Кармен тръгваме към езерото и виждаме инструкторът там. Той ни предложи да не покаже как да ловим риба, когато ни подаваше въдиците и стръвта, но Кармен отказа. По път към скалата я попитах защо отказа и тя каза, че една година, докато инструктора показвал как се лови, случайно бръкнал с въдица в окото на някое момиче. Кармен каза, че не харесвала момичето, но не искала и да е на нейно място, така че решила да откаже помоща. С нея сядаме на скалата.