let it be

121 10 16
                                    

    С Джона минахме през бунгалото на мен и Кармен, за да извикаме гълъбчетата и за да си взема китарата. По път забелязах красивия розовеещ залез. Джона не обръща внимание на тези детайли, но на мен винаги ми е било приятво да виждам изгрева и залеза. Началото на деня и ноща, толкова красиво и подценявано явление. Скоро стигнахме бунгалото и видяхме, че Кармен къдри гаджето си с моята маша.

-Хей, какво става тук?-попитах с лека насмешка.

-Час за разхубавяване!-каза Кармен.

-Аз си бях хубав и преди това.-каза новата й жертва. Аз се засмях и си взех китарата.

-Ние дойдохме за китарата, така че щом приключите с това, ъм...мероприятие елате край огъня.-каза им Джона.

-Да, да окей. Ще взума маршмелолс и ще дойдем.-Кармен бе доста съсредоточена в работата си.
        С Джона тръгнахме към лагерния огън, като аз носех китарата си и се чудих кога последно я настройвах. Щом стигнахве мястото седнах на едно от дръвчетата. Нека ви опиша малко самото място. Представлява огнище заградено с камъни и на около метър има широки отсечени дърва на които сядаме. Те образуват нещо като много широк осмоъгълник. Като встрани има и пейки, за да има повече места. С Джона седнахме на едно от дърветата и аз започнах да настройвам китарата си. Хората започваха да се насъбират и след малко дойде и отговорника на лагера.

-Хей ще посвириш ли тази вечер?-попита ме той.

-Ами такъв е плана.-казах аз.

-Отлично. Ще си преди страшните истории. Оу момчето отсреща! Маршмелолса ти изгаря!-каза той и се затича. Аз се засмях. Джона ме прегърна през рамо. Мисля че пршключих с настройването, надявам се да звучи добре.

-Хе, това как ти звучи?-питам Джона и свиря първата строфа от песен, която си съчинявах от известно време. Той каза, че е супер и аз също мисля, че се получава добре.

-Така деца, тази вечер ще бъде по-специална, защото ваша съученичка е решила да ни изсвири нещо, моля за аплауз!-казва отговорникът и хората почват да ръкопляскат. Радвам се, че го приемат добре, а не се подиграват на това.

-Изсвири "Sweet home Alabama"!-изкрещя се някой. Не очаквах това, но мисля, че ще се справя.

-Аз ще пея!-извика главната мажоретка. Някои хора се позасмяха,но на нея не й пукаше. Аз й дадох тон и тя запя. Свирех, като наистина внимавах да не объркам нещо. Момичето пееше доста добре като цяло. След като приключихме хората доста ни аплодираха и някой искаше да изсвиря "the start of something new". Аз се съгласих.

Broken to be fixedWhere stories live. Discover now