Broken to be fixed

The punishment

     Влизам в стаята за наказания. Виждам Даниел, Колин, Мадисън и още хора, които не познавам. Всеки е сам на чин и за това заех един от празните чинове. Изкарах си нещата и започнах да дописвам есето по химия. След малко звънеца би и заместник-директора влезе. Явно той ще ни надзирава. Г-н Морис просто седна зад бюрото и без да казва нищо извади някакви папки и с очилата си за четене започна да ги преглежда. Документи? Тестове? Кой знае какво точно разглежда, но го прави с особен интерес. Може би досиета? Дали в истинските училища имат досиета? Осъзнавам, че съм зяпнала папката и отмествам поглед. Връщам вниманието си на есето. След около половин-един час го завърших и реших да свърша и другата домашна. Все пак г-жа Пи, както я нарича Даниел, не ни пожали и ни остави на наказание, докато затвори училището. Което е 17 часа, а часовете свършиха в 13. Гадна, но истина. Свърших и тази домашна и забелязах, че всички без съучениците ми са си тръгнали. Явно за тях затвора свърши, но не и за нас. Не разбирам! Даниел просто зяпа в една точка през цялото време. За какво толкова се е умислил и на идея си нямам. Колин също си пишеше домашната, а Мадисън дъвчеше дъвка и си оправяше ноктите. Час пилене, още толкова лакиране и накрая съхнене. Заето момиче, какво да кажа! След като написах домашната нямах друга работа и просто гледах през прозореца. Забелязах часовника над масата със събраните ни телехони. Показваше 14:56. Още два мъчителни часа. Какво да правя? Виждам, че заместник директора привършва книжата си и може би ще ни пусне по-рано, защото и той ще бъде отегчен до смърт. Зачудих се за партито довечара. Не мисля, че Даниел се шегуваше и май наистина ще ида. Ще трябва обаче да внимавам. Чела съм достатъчно, за да знам, че партитата могат да бъдат и опасни. Не трябва да се напивам, напушвам изобщо да не пия и да не пуша. Най добре просто да си говоря с хората, но за какво? За училище? Това е тъпо, ама като не ходя на мачове и други мероприятия, то за какво? Сещам се за странното деление на южняци и северняци. Все едно сме в латиноамерика и се делим на латиноси и американци! Абсурдно е и е ненужно! Да не прибързвам все пак със заключенията, може просто да имам такова впечатление и реално цялото това деление да е в главата ми и хората да ме питат от любезност от къде съм. Вече наистина ми е скучно. Заместник директорът става.

-Отивам до дирекцията! Ще се върна, а вие не мърдайте от тук и тихо.-изрецитира той и излезе, тръшвайки вратата.