Broken to be fixed

back to Miami

   Отварям очи, раздразнена от слънчевата светлина. Мърдам леко и усещам как две ръце се затягат около мен. Поглеждам на горе и виждам как Даниел леко примигва.

-Добро утро, Роузи.-каза ми той.

-Добро утро!-усмихнах се насрещу блестящите му раздразнени очи. Слънцето едва изгряваше, което значи, че има още време до закуската. Може би час, не съм сигурна.

-Какво си се умислила рано сутрин?-попита ме той.

-Мисля за закуската. Едва ли е готова.-отговарям с леко разочарование, защото усещам как корема ми ще закъркори скоро. Дани се засмя и ме целуна.

-Хмм, аз бих закусил с каквото има тук.-прошепна той в ухото ми. Леко се изчервих, но това си беше добър израз. Изведнъж обаче ме осени една доста неприятна мисъл и се наложи да го разочаровам с отговора си.

-Дани? Ъм какво ще кажем на нашите?-вместо разочарование, на лицето му се изписа страх за секунди.

-Много добър въпрос. Оу аз трябва да говоря с родителите ти. Мамка му, адаша е по-страшен и от Корбин.

-Довери ми се Фийби е по-зле. Ще иска да си ,,клюкарим по женски"-и двамата вече имахме погледи на извращение от представите в гравите си.

-Няма страшно, принцесо, нали сме заедно, значи ще го оправим.-той сам не вярваше на думите си, но пък беше сладко. Аз го прегърнах по-силно и отново се излегнах върху него. Май не трябваше да му споменавам за това, сега чувах сърцето му да тупти почти толкова бързо, колкото когато го целуна. Коремът ми изкъркори и прекъсна гушкането.

-Не ставайййй!-измолих му се, но той не само, че стана ами най-нагло повдигна и мен. Целуна ме по челото и ми каза:

-Хайде, бъди добра Роузи и иди да се оправиш за закуска.-аз му се нацупих, но станах и извадих дрехите си от куфара. Трябваше отново да разделим леглата и след това отидох да се преоблека в банята. Господин сладурков ме чакаше седнал на леглото и сякаш в транс. Минах и го гушнах в гръб.

-За какво си мислиш?

-Баща ти ме мрази, знаеш ли?

-Дейниел не ми е баща, поне за мен не е.-казах и понечих да го целуна, но той се отдръпна.

-Ти живееш с него, Роузи вмомента той решава дали ще те пуска да се виждаме.-малко му се ядосах за тези думи и не планирах да му го спестявам.