Broken to be fixed

F*ck luck (part 2)

—–——Гледна точка на Даниел———
     
-Интересно, значи вие сте и баща на Корбин?-пшта баща ми.

-Говори ми на ти, ако обичаш и Корбин е...?-Джоузеф се обръща към дъщеря си.

-Корбин и Даниела са полубрат ми и полусестра ми. Имаме обща майка.-пояснява Роузи и вече е напълно спокойна.

-Чичо ти Дейниел още ли е с нея?

-Да.

-Може да ми ги представиш някой път.

-Предполагам.-казва тя на баща си.

-Е, ние имаме някои неща да обсъдим, така че Даниел, защо не поразведеш Амброзия.-изпъди ни любезно баща ми. Тъкмо да се съглася и бащата на Роузи ни прекъсна.

-Знаеш ли винаги съм искал да те кръстя Розалинда?-вметва баща й.-Майка ти ме разубеди. Както и да е вие вървете.-допълни баща й и аз поведох Амброзия през градината.

-Добре ли си?-попитах щом се отдалечихме достатъчно.

-Да, просто не очаквах точно това, но той ми е баща и виждам, че може би е разбрал постъпката си. Макар да не го показва. Знаеш ли когато имахме моменти баща, дъщеря, той ме наричаше Линда. Явно не го е преодолял, както и която и да била загуба в живота му.-каза тя, докато навлизахме в имението ми.

-Искаш ли да идем в стаята ми или в библиотеката има и музикална стая ако искаш?-предлагам и тя избра музикалната стая. Щом влязохме в нея тя се усмихна.

-Можеш ли да свириш?-попита и аз кимнах.

-Ти?

-Да.

-Аз съм на цигулката, а ти на...

-Китарата? Или пианото?

-Ако си на пианото сме заедно.-казах надявайки се да се примири.

-Значи китарата!

-Защо все се дърпаш?

-Преди го правеше и ти! Правеше го, за да не нараниш любим човек. Правя абсолютно същото, за същия човек, така че го преживей!-каза и аз се подсмихнах. Рядко ме поставят на мястото ми. Тя взе китарата и засвири така познатата ми мелодия. Не е възможно да е била тя. Това само ще влоши нещата, но знам как да разбера. Започнах да свиря мелодията която свирех с онова момиче. Тя се шашна леко.

-Странник!-каза някак си като да ме дразни, но знам че ме тества, за да види дали това съм аз.