Broken to be fixed

Jealousy

  Събудих се от звука на алармата. Станах с усмивка, която се надявах да не падне скоро. Облякох розов топ, бели дънки и зелено дънково яке. Имах такива насежди за днес. Не знам защо, но се вълнувах, че ще се видя със странника от гората. Звучи депресанско и откачено, но е така. За пръв път някой оценя изкуството ми. Е, и Даниел по изобразително, но той...той...той е Даниел. Просто не е същото. Събудих Даниела и си заслужих мрънкането й, но не ми пукаше. Направих палачинки да всички. Изведнъж те слязоха заедно за закуска.

-Аби, ти ли направи това?-попита ме мило леля.

-Трябва по-често да те зарязват.-пошегува се Даниела и Корбин направо я уби с поглед.

-Това да не е заради момчето от снощи?-попита чичо и всички седнаха около масата. Налях им портокалов сок.

-Може би! Днес ще го видя пак, е ще го чуя, до някъде.-казах и прозвуча малко странно.

-Не разбирам! Нито го знаеш как изглежда, нито гласа му ще познаеш, може да е всеки! Какво му е специалното?-попита Даниела.

-Съгласен съм с нея!-допълни с пълна уста Корбин.

-Не ме интересува как изглежда и какъв е гласа му. Харесва ми как мисли и какво говори!-отговорих и леля и чичо се спогледаха с онзи влюбен поглед. Ъгх...отврат. Не че имам нещо против, но съзнават ли, че тя ми е майка, а той чичо. Колкото и да не го признавам е така и това което правят е гнусно. Те спряха и се назакусвахме.

————Гледна точка Корбин————
        Амброзия буквално лети от кеф, че ще види оня смотаняк. Само да ми се мерне един ден повече няма и да има как да го види. Аби ни закара и още щом слязохме те с Даниела отидоха през шкафчетата, до стаите си, а аз при Зак и Даниел. Запалих една цигара.

-Ей, нали ги беше отказал!-възкликна Зак.

-Е, знаеш като скъсаш с нещо или някой имаш право на още 10 нощи с него!-казах и Даниел се подсмихна.

-Ти пък как не пушиш? Цигарите ли си забрави?-попита го Зак.

-Днес съм на кеф и без тях.-каза с ухилен до уши.

-Име и фамилия?-попита Зак. Той се сети, че е заради момиче.

-Не знам и не знам.

-Как изглежда?

-Не знам.-само докато ги слушам и получавам силно дежавю.