Broken to be fixed

F*ck luck

———Гледна точка на Даниел———–
     Целунах я! Тя ми отвърна. Пръстите ми са заплетени в косата й, а нейните обхождат раменете и гърба ми. Тя ги допира до гърдите ми и ме избутва. Все още държа лицето й в ръцете си и се опитвам да разбера какво не е наред. Аз ли направих нещо или просто цялото това усещане, тази целувка беше прибързана?

—–—Гледна точка на Амброзия———
      Божичко той ме целуна! Аз се отдадох! Това е толкова хубаво, тези меки устни и ръцете му, нежно галещи косата и бузата ми. Моите изучаващи раменете и гърба му. За секунда осъзнавам, че ако позволя това да продължи ще нараня Корбин. Малкият ми брат и един от хората, които наистина ценя, а това не е редно! Отдръпвам се задъхана и с леко нежелание избутвам Даниел. Ръцете ми са на гърдите му, неговите около лицето ми.

-Роузи...аз ли направих нещо или...?-той ме подкани да продължа, все още взирайки се в лицето ми.

-Не,не, ти беше прекрасен, просто не е редно! Корбин е малкият ми брат, семейството му е единственото, което ми остана и не желая да го нараня. Ти си най-добрият му приятел, знам че ме разбираш.

-Роузи, нищо от това не трябва да се случва. На ясно съм с фактите, но още от както дойде имаше нещо в теб, една искрица. Искрица, способна да освети мрака, капка вода, способна да угаси пожар. Още от тогава се сдържам и опитвам да те избягвам. Знам, че е грешно, но правилата са за да се нарушават, живота е за да го живееш, моментите са, за да се възползваш, но те разбирам и щом не искаш да грешим няма да ге карам.

-Защо не говориш така по принцип?

-Как?

-Красиво, искренно, да докосваш хората с думи.-поясних.

-Начина и темите на разговор зависят от събеседника.-усмихвахме се един на друг и се гледахме в очите. Цареше тишина, не неловка, а приятна, отпускаща. Просто един малък приятен, невинен момент. Проблясък на щастие, който прекъснох, за да не стигнем по-далеч.

-Спи ли ти се?-питам го и по-добре да каже да, макар да се надявам да каже не.

-Зависи. Каква е алтернативата?-пита закачливо. Дано не мисли, каквото мисля, че мисли, защото няма да го огрее.

-Може да гледаме филм или да четем, да играем видеоигри ако имаш или друго.-изброявам първото което ми дойде като идея.

-Може ли да те прегръщам докато четем?-пита той.

-Не мисля, че е добра идея.-съобщавам аз макар много да ми се иска да чета с него. Той да се е излегнал и да е увил ръце около мен, аз да се сгуша в него и да държа книгата. Той да подпира главата си на моята. Премигнах три пъти за да се оттърва от тези мисли, които сериозно ме разсейват.