Truth

198 14 14
                                    

       Събудих се в прегрътките на Корбин. Сладко е. Погледнах през прозореца и съзрях закритата от облаците и все пак ярка луна. Пресегнах се към нощното шкафче и взех телефона си. 3:49! Мамка му! Сега какво да правя? Опитах да заспя отново, но не се получаваше. Исках да пиша на странника от реката, но не искам да го събуждам. Влязох в чата ни и видях, че е онлайн, но може просто да е оставил интернета си пуснат. По-добре да не го тормозя. Корбин се размърда, вероятно заради светлината на телефона. Той зарови главата си в косата ми и ме прегърна по-силно. Оставих телефона, за да не го събудя и опитах да се мръдна малко, защото бяхве като залепени. Щом се разшавах обаче той отвори очи.

-Хей, колко е часа?-промърмори дрезгаво и сънено.

- 4 без 10 сутринта. Извинявай! Просто се събудих, а ти ме прегръщаше доста силно и опитах да се преместя малко, но те събудих. Съжалявам!-казах бързо, почти шепнейки. Не е приятно да ти говорят силно сутрин, а и още не е и сутрин.

-Няма нищо. Ела.-каза и ме придърпа, но този път не бях с гръб към него, а се бях излегнала върху него.-Искаш ли да ти разкажа приказка за лека нощ?-попита с лека насмешка.

-Да искам приказка от по-малкия си полубрат!-отвърнах съркастично и извъртях очи.

-Да си говорим, докато заспим?

-Това е по-добре.

-Супер! Е нещо интересно в училище?

-Самото училище ми е интересно и не се подхилквай, за първи път ми е. Приятно е донякъде. Онези мажоретки не са ли ти досадни?-попитах с извращение.

-Ами в училище ние с Даниел и Зак сме нещо като лошите момчета по филмите. Помниш ли като излизах лятото? Всяка вечер бяхме на дискотека, после се напивахме и друсахме яко с някакви непознати и после ти ме питаше защо съм напушен.-той говореше с усмивка, сякаш за някакви приятни времена.-Иначе да, мажоретките са досадни, но стават за вечер, две. От доста време обаче спрях с това и не ги използвам вече. Даниел и Зак от друга страна...-той поклати глава и смехът му огласяше стаята.-Сега обаче е само Зак. Даниел е хлътнал.

-Нима?!

-Да. Дори не помни името на момичето. Кой знае колко е бил пиян, като я е срещнал.

-Значи се е запознал с нея на купон?

-Най-вероятно. Това е типично за него. Няма нищо странно.

Broken to be fixedWhere stories live. Discover now