Broken to be fixed

The street

      Събуждам се от алармата, която забравих да изключа снощи. Днес не съм на училище, така че се замивам през глава и опитвам да заспя пак, но Даниела се събужда, почва да се оправя и с това погубва шансовете ми да се наспя. Търкам очите си и посягам към земята в опити да напипам телефона си. Не успявам и щом поглеждам на долу виждам, че телефона дори не е там. От къде тогава си чух алармата? Оглеждам се наоколо и го виждам на ръба на леглото, готов да падне. Вземам го и започвам да разглеждам един от сайтовете на книжарници. Проверявам за книгите в наличност, защото мисля да си закупя няколко днес. Даниела тъкмо излиза от банята и се насочва към гардероба си.

-Какво ще правиш днес?-попита Даниела.-Освен да лежиш.-допълни бързо.

-Ще чета, може би ще ида до книжарницата, ще рисувам, мисля да си изплета нещо или ушия, ще видим.-казвам и тя звучно плясва челото си с ръка.

-Отчайвам се от теб. Така ли разпускаш?

-Добре де, може да ида на тренировка и фитнес, ще поразпусна.

-Малко по-добре. Лежи колкото ще лежиш и слез за закуска. Аз ще съм долу.-каза Даниела, заставайки пред огледалото, като 5 минутипо-късно вече излизаше от стаята. Реших все пак да закуся с останалите и за това станах и се оправих набързо. Облякох един клин и топ. Заслизах по стълбите и щом стигнах кухнята всички бяха седнали около масата и ядяха палачинки. Сипах си портокалов сок и седнах до Корбин, срещу чичо.

-Добро утро!-поздравих и те ми отвърнаха.

-Та, кой ще ни закара?-попита Корбин.

-Има още половин час.-напомни му Даниела.-А и сигурно ще звънна на Джак. Макар че сега трябва да съм му сърдита, но...

-На никой не му пука за поредната ти любовна драма. Особено ако е нещо дребно, за което да се сърдиш.-каза Корбин и продължихме да ядем.

-Аби, ти имаш ли конкретни планове за днес? Така де освен да си починеш, понеже ще вземем колата и...-започна леля, но я прекъснах.

-Няма проблем, не мисля че ще ми трябва, пък и мога да използвам автобуса или метрото.-уверявам я и подължавам със закуската си.

-Добре.

                              ***
       Корбин и Даниела вече са на училище, а леля и чичо на работа, мисля. Сама съм в къщата лежа наеглото си, втренчила се в тавана. Искам да си изясня някои неща. Първо: използвам ли Колин? Прибързах ли с него? Второ: ако да, защо съм го направила? Нещо ли ми липсва? Какво съм искала от него? Трето: решение. Какво е скапаното решение на всичко това? Дали не се филмирам? Както и да е, така първо, не мисля че използвах Колин. Поне нямах такова намерение, но като се замисля, май нямам чувства към него, а някак му втълпих надежда. Следователно, май за първи път съм си играла с чувствата на някой. Трябва да му се извиня, да поговоря с него, да направя нещо, да поправя това. Той е страхотно момче и не го е заслужил. А, защо всъщнох нараних тези така крехки и чужди емоции? Може би исках да запълня празнината след Джона или болката след Даниел или и двете. Звуча като мелодраматична стара дама, фен на индийските сапунки. Имам нужда он малко подкрепа. Кармен! Набрах номера й, но тя не вдигна. Писах й да се видим някъде и не след дълго отговори. Пише да се чакаме след 2 часа в кафето на центъра. Не ме питайте за име, наричам го розовото кафе на центъра. Има още два часа, но все пак ставам насочвам се към гардероба и се втренчвам в него. Спомням си как преди Джона ми заемаше суитчърите си. Толкова обичах да нося негови дрехи. Говоря в минало време за щастието. Още малко и ще ме хване носталгия или шизофрения. Добре не трябва да мисля така. Миналото е било и хубаво и гадно, като всяко нещо. Всичко има две страни, така че нека се фокусираме над настоящето. Какво ме радва сега? Хобитата, но не достатъчно. Ученето, но то е като задължение. Бокса, той е приятен отпускащ. Също и фитнеса, ММА също, танците. Това е танци има и музика и спорт, съчетава ги. Може да се фокусирам над това или над развитието си. Ще ми трябва успешна кариера, може би ще е добре да ида при училищния консултант, нищо няма да загубя. Може и да се включа в някой отбор по танци, но не от училище, иска ми се да имам нова компания. Кармен е чудесна. Умна, луда, отворена и забавна. Добра приятелка, мисля, може би трябва да се мотая повече с нея, макар, че с Даниел ми е по-приятно, но усещам че го мъча. Всъщност няма какво да усещам той си го признава, дори и след като сме само приятели пак не мисля, че е редно. Вече не искам да ранявам хората, а усещам че го правя с него. Осъзнавам че близо час стоя пред гардероба и си мисля. Бързо изкарвам къси дънки, тениска и дънково яке. Съчетавам ги с доста гривни и часовник, както и бели маратонки. Оставям косата си пусната и започвам да се преобличам. След малко съм готова и решавам да тръгна пеша. Ще се поразходя малко ще си поизбистря съзнанието, ако въобще това е възможно. Излизам от вкъщи и се насочвам към центъра.