Broken to be fixed

A long journey

        С Даниела вече сме готови като аз съм облечена в свободен червен потник, къси бели дънки и дънково яке, завързано около кръста, плюс бели маратонки. Даниела ме сплете на 2 притки с две кокчета над всяка и се получи доста сладко. Тя от друга страна беше с къс топ отново къси дънки и сандали на платформа, беше със пусната коса и с малко грим. Докато сваляхме куфарите към първия етаж не спрях дй се усмихвам. Дори когато седнахме на масата кракът ми не спра да потропва от вълнение.

-Някой май се радва, а?-попита очевидно накриво събудилия се Корбин.

-Да, а твоето настроение къде е?-питам го аз.

-Остана на възглавницата в леглото но ще го преместя в слушалките в автобуса.-каза той с ирония и аз сбръчих нос. След това не говорихме много. Наядохме се и трябваше да тръгваме.

-Деца ето ви джобните. Храната ви е платена така че по 20 долара на ден ви стигат предполагам.-каза леля и аз и Корбин кимнахме и взехме парите, но Даниела явно не беше много доволна и все пак ги взе, макар че знам, че си взе и още 200 в резерва, макар 140 долара за седмица да са достатъчно според мен.
     Прибирахме куфарите в колата и видях че някой е оставил калъфа с китарата ми вътре.

-Хей, изчакайте да я прибера.-казах, но Корбин ме спря.

-Защо? Ще е забавно, а и ще ти хареса да посвириш и пред някой друг. Господин Родригес ще е там. Той ми е учител по музика и има връзки, ще е добре за теб.-каза ми Корбин.

-Оу, ъмм добре, просто мислех, че някой я е сложил по погрешка.-обясних.

-Не го мисли, да тръгваме!-каза Даниела зад мен. Качихме се в колата като взехме и чичо с нас, за да закара колата обратно, но на отиване аз шофирах. Когато пристигнахме свалихме багажа, като Даниела отиде и прегърна Джак, а Корбин точно се беше запътил към Зак и Даниел. Тогава той ми взе куфара и го задърпа със него, а аз взех китарата си и реших да го последвам. Той го остави и аз му благодарих. Чичо вече беше тръгнал щом се обърнах.

-Добро утро, момчета!-поздравих, но преди да ми отговорят някой ме потупа по рамото. Беше Кармен.-Хей!-поздравих я и се прегърнахме.

-Хей!-каза и точно преди да каже още нещо(вероятно да попита как съм) автобусът дойде. Е автобусите. Мажоретките и футболистите се качиха в единия, а останалите бяхме в другия. Оставих си куфара в багажника, китарата оставих върху нго, а щом и Кармен си остави нейните два, ме задърпа в автобуса. Седнахме на предпоследната двойна седалка. Аз предпочитах да съм до прозореца и така и беше. До нас седнаха Зак и Корбин, а Даниел седна зад мен. До него на другите 4 седалки седнаха момчета, които май са от класа на Кармен, не съм сигурна. Даниела и Джак бяха някъде по напред, а останалите в автобуса не ги познавам. Забелязах само, че по-ученолюбивите ги няма. Поне не и тези от моя клас.-КАК СИ МЪРИ!-извика Кармен на шофьора.