Broken to be fixed

The ex night

-Здравей, Джона!-казах едва едва. Изненадата определено бе изсписана на лицето ми. Почувствах хлад, преминаващ през тялото ми и потреперих леко. Чувствам се както когато бях на 5 и присъствах на бизнес срещите на баща ми. Хванах и започнах да сазтърквам лакътя си. Правя го когато се притеснявам, а сега е се.-Какво правиш тук? Мислех, че си в Англия.-казах колкото се може по нормално, но гласът ми трепереше.

-Да, ами дойдох тук с Кайли, но вече не съм с нея. Никога не съм бил, кълна се. Бяхме заедно само като приятели с привилегии и знам, че няма да ми простиш, но...

-Защо си тук?- прекъснах го. Гласът ми още е тих, но вече не трепери толкова осезаемо. Усещам очите ми да се насълзяват, за това давам всичко от себе си да ги спра.

-Дойдох заради теб.-той направи кратка пауза.-И за да се остановя тук. Нашите не искат да ме издържат и реших да продължа да уча и работя тук. Но избрах Маями заради теб.-той отдели ръката от лакътя ми и я хвана. Хвана и другата ми ръка и ме погледна в очите.-Моля те, прости ми! Знам, че трябваше да говоря с теб вероятно щеше да разбереш, но не можех.-Аз все още гледах в обувките си.

-Как разбра че съм тук, говоря за лагера?-попитах на свой ред. Искам информация, за да мога да помисля над това. Вътрешният ми глас обаче крещи: ,,Откачи ли? Как ще простиш изневяра? Той скри всичко от теб! Ще се върнеш ли при него, глупачке? Ще рискуваш ли пак? Какво ако реши да повтори грешките?". Може би гласът знае за какво говори, но все пак искам да му дам шанс.

-Кайли те виждаше на снимките които преглеждах всяка вечер. На нашите снимки. Каза че те познава, че познава братовчедка ти, Даниела.-поясни той. Виждах надеждата в очите му, като кибритена клечка чакаща да се запали. Не искам да я подпалвам, преди да съм го обмислила, но едно знам със сигурност.

-Липсваше ми. Простих ти отдавна, но ако искаш нещо повече, ще те помоля да ми дадеш време.-вдигнах глава и говорех сериозно.

-Искам всичко да е както преди и ще ти дам колкото време искаш.-каза той и аз кимнах.

-Трябва да се върнем за вечеря. Предполагам си отседнал в кампуса, нали?-питам го аз.

-Да. Бунгало 7. Сам съм, спокойно. Разясних всичко на Кайли.-каза той и аз кимнах. Ние закрачихме по обратния път в мълчание. В момента, колкото и абсурдно да звучи се чудя, къде пише номерата на бунгалата. Освен това може би ще дам шанс на Джона. Поне веднъж ще послушам сърцето си и ще заглуша напълно съвестта. Само дано не съжалявам за това си решение. С Джона вървяхме на педя разстояние, като аз отново държах лакътя си, а той бе скрил ръцете в джобовете си. Той обаче имаше смелостта да ме погледне, а аз просто го следвах. Стигнахме края на пътеката и аз се насочих към бунгалото си, за да събудя Кармен за вечеря, но нея я нямаше, за това се насочих към столовата. Видях, че и Джона отива на там и го изчаках да влезе, след което влязох и аз. Храната тук беше на шведска маса, така че си взех табла и си сложих пилешка супа с повече фиде и две парчета диня. Не виждах Кармен никъде в столовата и се разтревожих. Корбин ми помаха и седнах при него, Зак и Даниел. Още щом се настаних извадих телефона си и набрах Кармен.