Език на тялото

Част 15 - проблемите настрана

Джейсън

Крача по алеята на величественото имение, като оглеждам всеки живописен  храст и се възхищавам на приветливия  зелен цвят по моравата.

- Можеше да е и по зле - Тайлър подхвърля коментар, но тайно в себе си зная че той мечтае да има пари. Въпреки, че не е толкова алчен и завистлив.

Момчето оглежда имението, докато аз забелязвам тълпата от хора пред нас.

Всички са облечени като за филмова премиера, а украсата навсякъде е изненадващо приятна. Заобиколени сме от красиви блестящи светлини и бели изкуствени цветя по дърветата и масите, а класическа музика се носи из въздуха.

Изведнъж се чувствам не оттук. Отново. Имам чувството, че съм дошъл на място, което е само за политици и уважавани граждани, фрашкани с пари.

- Хей, Джейсън. Ще провериш ли дали съм нацапал ризата  си отзад - прошепва тихо, обръщайки се леко.

- Нищо й няма - отговарям, спомняйки си за прашната седалка в колата и за момент си мисля, че може би не трябваше да идваме с нея. 

Може би изобщо не трябваше да идваме тук, съдейки по неспокойното ми съзнание в момента. 

Но не можех да откажа на поканата на Барбара. Което ме подсеща, че тя ми каза да бъда точен, а нея я няма.

- Джейсън! - чувам приглушен вик и докато се усетя, тя е в ръцете ми.

Бляскаво, бляскаво и пак бляскаво. Това момиче не може да бъде зле.

Косата й е накъдрена на една страна, а черната прилепнала рокля по нея подчертава всяка красива извивка. Само това успявам да забележа от цялостната визия, защото съм зает да следя големите й очи и как шарят наоколо притеснено.

Изведнъж се стъписвам и опитвам да разбера какво има този път.

- Добре ли си? Изглеждаш...

- Трябва да изчезвате оттук. Веднага! - шепнейки не иска да "разкрива" пред Тайлър и аз веднага я разбирам.

- Какво? Защо?

Тя се подвига и хваща бузите ми с ръце,  в знак да се наведа.

Правя го и усещам елегантен аромат, микс от черешов акорд и жасмин. То навлиза дълбоко в ноздрите ми и гъделичка възбудата, която се надига у мен.