Част 4 - потайник

455 25 4
                                    


Барбара

Гледам в чинията си, за да избягвам погледа на баща ми. Той е ядосан за това, че се навъртам около по - големият си брат и състезанията му. Мисли, че просто се мотая, но ако разбере, че участвам в гонките, ще ме накаже за един месец без телефон и излизане.

Татко не иска да бъда такава. Аз съм неговото съвършено момиченце и трябва да си остана такава.

Поне според него.

Аз искам да рисувам картини, а той иска да бъда бизнес дама във фирмата му за автомобили. Не мога да му се противопоставя, той ми е баща и се опитва да направи най - доброто за нас, след като мама се омъжи повторно.

Тази вечер той отива в Klein Automobiles Enterprise, където има нещо като галавечер, заради новите му бизнес - партньори и ме покани да отида с него, за да разгледам семейният бизнес и да имам някакво понятие. Но след като казах, че ще отида на купон в Хамилтън Хайтс в къщата на Хана, той видимо се ядоса и в момента вечеря с недоволство.

- Барбара - започва отсечено той - След като се върна от Париж, мислех че си сбъднала мечтите си и сега ще бъдеш преуспяла жена. Вместо това ти се занимаваш с простотиите на Никсън.

Той ме поглежда разочаровано и си мисля, че гневът му е изчезнал.

- Да, тате, прав си. Искам да бъда примерно момиче, ще направя каквото поискаш.

Опитвам се да изглеждам нормално и да създам впечатлението, че наистина искам да отида с него, а не на купона у Хана, но съм ужасна в преструвките.

- Добре, тогава се облечи изискано и ела с мен в компанията - нарежда почти усмихнато, но аз бързо се намръщвам и се чудя как да се спася от това.

- Идваш ли? - Ник се появява отнякъде точно навреме. Бях му казала да ме вземе с  него на партито.

Моля те, нека ме пусне, нека ме пусне.

- Къде? - отговаря баща ми вместо мен.

- Сестра ми иска да отиде на купон, тате - той оправя якето си, а след това поглежда баща ни с тъмните си очи.

- Тя идва с мен във фирмата.

Той продължава да се храни, без да ни поглежда.

- Тате, само тази вечер, моля те - жестикулирам с ръце молбата си и показвам кучешката физиономия, на която знам, че няма как да откаже.

Език на тялотоWhere stories live. Discover now