Част 3 - мизерия

478 28 2
                                    

Говорим си с момчетата от квартала, а аз  наблюдавам къщата ни отсреща и си мисля с какво съм заслужил този живот.

- Джейсън, добре ли си? Изглеждаш уморен - пита ме Ралф - съседът, съпруг на госпожа Дъглас и баща на Тайлър.

Чернокож чичко, с вече побелели коси и широки тъмни очи, но вече пожълтели от възрастта. Може да се каже, че той ме е отгледал през годините, откакто татко почина.

- Всъщност е така. Тези два дни имам всякакви неща в главата и не мога да си взема кратка почивка - отговарям набързо и вземам кенчето бира, което ми подава.

Отпивам от нея почти веднага. Студена е и ми идва добре на празният стомах.

- Ако имаш някакви проблеми, знаеш че можеш да разчиташ на мен.

- Благодаря, Ралф, но всичко е наред - лъжа най - спокойно.

Нищо не е наред. Майка ми не се прибра цяла нощ, а всичко у нас е повече от кочина. Не мога дори да се нахраня от неприятната миризма навсякъде в къщата.

- Познавам те, момче. Нещо те тревожи и го разбирам от зачервените ти очи.

Не искам да тревожа и него, но май ще се наложи да му кажа.

- Майка ми не се прибира от два дни - казвам тихо, за да не чуят и другите момчета.

Мъжът ме поглежда, върти очи и кима с глава, сякаш е познал какво се случва.

- Пак ли проблеми с алкохола ?

Не отговарям.

Заглеждам се в една точка. Чудя се кога ще престане с тези глупости и ще започне да се грижи за нас, като истинска майка.

- Говори с нея. Разбери какво не ѝ е наред и се опитай да оправиш нещата. Голямо момче си, вземи семейството си в ръце.

Той е прав. Но май не разбира, че с  мизерната печалба от осемстотин долара, която получавам не мога да направя каквото и да е за всички ни. Сметки, ток, вода, храна. Едва свързвам двата края, а майка ми сигурно си мисли, че вземам милиони и харчи парите, които ѝ оставям за храна - за алкохол.

- Ще се справим, благодаря, че се грижиш за  нас - усмихвам му се.

Усмивката ми изчезва, след като виждам въпросната си майка, рошава, с намачкан клин и раздърпана блуза, да се запътва към вкъщи.
Давам бирата на Ралф и тръгвам бързо, без да кажа нищо.

Език на тялотоWhere stories live. Discover now