Език на тялото

Част 5 - той е като тях

- Нима? - повдигам вежда - Не мислех, че ще приемеш един коментар на сериозно.

Чувствам се гузно. Щом човекът е предприел промени, значи тъпото ми изказване му е повлияло на гордостта.

- Ами, всъщност се чудех дали да удебелявам контурите или просто да не ги правя?

Разсейвам се от ставането на Хана и Тайлър, че дори не отговарям на Джейсън.
Приятелката ми ми кимва, в знак че ще се забавляват с това момче и веднага разбирам, че няма да се върнат скоро.

Напрягам се.

Започвам да се оглеждам за Ник и ставам неспокойна. Дишам тежко и дланите ми се потят.

Защо Хана трябваше да ме оставя тук? Ако брат ми ме види с това момче, ще стане грозна картинка.

Осъзнавам, че не му отговорих и мислено се удрям по челото.

- Знаеш ли, просто остави всичко, както си е - промърморвам объркано.

- Какво има? Изглеждаш като подплашена сърна - пита той.

Чувайки това, започвам да се кикотя и отговарям просто.

- Заради брат ми е. Следи всяка моя крачка.

- Но защо?

- Знам ли - вдигам рамене -  Не иска да създам проблеми.

- Като например? - подхилва се, а след него и аз.

- Ами, като за начало да не пия.

Грабвам чашата си с текила, отпивам нервно, като забелязвам отново леден поглед, отправен към мен.

- Защо ме гледаш така? - питам директно, като проследявам погледът му. Насочен е към алкохола в ръката ми.

- В Харлем не виждаме много момичета да пият. - засмива се широко, откривайки два реда бели зъби. Смехът му е лек, допринасящ бодро чувство.

Но, Харлем ли чух? Кварталът на клошарите?

Премигвам два пъти, асимилирайки казаното и осъзнавам, че той е от онзи квартал.

- Харлем, като кварталът Харлем, известен с гангстери и престъпници? - питам, мислейки, че не съм разбрала добре и се надявам да чуя друго.

- Да. Нещо нередно ли казах? - отново се усмихва и това му отива.

Но, по дяволите, ако той е бандит, това не е добре за мен. Да седя на една маса с него.