Джейсън
Завивам към Уест Вилидж, карайки гумите на колата да буксуват. Изумен съм, че Барбара прие да излезем, след като Тайлър ме принуди да я поканя. Но, проклет да бъда, не мога да я заведа в изискан ресторант по това никое време. Сигурно ще я разочаровам и повече няма да ми проговори.
Виждам я пред величествените черни порти на имението им. Кръстосала ръце, прикривайки полуоткрития си корем. Черните скъсани джинси по нея й пасват идеално, оформяйки здраво задните й части.
Спирам на метър от нея, а тя не чака и секунда повече, отваря вратата и сяда до мен троснато. Физиономията й е сърдита, а очите - подути.
- Чаках те цяла вечност - известява студено.
Ококоря очи, сещайки се, че сверих часовника си и дойдох пет минути по - рано от казаното. Но решавам да не споря, тъй като виждам, че е твърде сдухана.
- Вече съм тук. Е, къде ще ходим?
Поглеждам я вежливо, а тя изглежда все по - сприхава.
- Все тая - изплюва гръмко - Някъде далеч оттук!
Кимам неохотно и обръщам колата, тръгвайки по пътя.
Мисля, че е време да попитам.
- Какво ти се е случило?
Не отговаря. Гледа през прозореца и се прави, че не ме чува. Странно момиче, не мога да я разбера.
Спирам на светофара, докато се двоумя къде да я заведа. Първото, което ми идва наум е да опитам да направя резервация за момента в най - близкия ресторант, а другият вариант е да взема нещо от магазин за бързо хранене и да карам безцелно извън града.
Точно така! Второто ми се струва много по - интересно и забавно, но не знам на нея дали би й харесало. Каза, че иска далеч оттук, но знам ли... Богата персона като нея би искала да отиде на изискано място, затова решавам да я питам.
- На вечеря ли да отидем, или...
- Виж, Джейсън! Карай някъде, където ще се успокоя от ужасната си вечер - прекъсва ме рязко и почти забравям да тръгна на зелено, щом тя ме поглежда право в очите.
- Добре. Ще ми разкажеш, когато пристигнем.
Тя кимва и отново се заема да гледа през прозореца. Изглежда доста унила и не знам как ще я развеселя.
Карам към близкият денонощен магазин за бързо хранене, като не спирам да оглеждам черният джип зад нас. За миг ми се струва, че могат да бъдат онези убийци, затова започвам да дишам малко неспокойно.
أنت تقرأ
Език на тялото
الأكشنПотопете се в един свят на разсизъм, егоизъм и предразсъдъци. Свят, в който езикът на тялото може да ви разкаже неща, след които нищо друго няма да има значение. Джейсън Фереро се бори с мъките в живота си. Немотията и гладът го принуждават да напр...
