Език на тялото

Част 29 - вагони

Неутрална гледна точка

С неудобство младата жена гледа към вратата на уютното кафене, очаквайки детектива, с който се свърза преди няколко дни. 

Тя поглежда навън през прозореца, изпитвайки тревога и вълнение.

Вратата на кафенето се отваря и вътре влиза доблестен, красив мъж. Той изглежда изключително професионален и загадъчен в дългото си черно палто и с белите си перфектно изглеждащи зъби.

Дамата го поканва да седне и те започват своя разговор:

- Искам да ви наема господин Колин Уестърн! Имам случай, който изобщо не предвижда добро за никого.

- Разбирам. Моля, разкажете ми повече.

Тя слага крак връз крак и обмисля добре, преди да отговори:

- Появи се една жена, която застрашава живота на много хора. Станах свидетел на ужасни неща на една изложба, които тя извърши. Искам да знам повече за нея. Името й е Дженифър.

Младият детектив кима с глава и съобщава:

- Добре, мога да взема тази задача и да работя дискретно. Уверявам ви, че полицията няма да разбере.

Светлината в кафето се отразява в очилата им, като създава атмосфера на мистерия и напрежение. В процеса на разговора те установяват началото на своето сътрудничество, без обаче да разкриват повече информация за самоличността си.

- По време на тази сделка, моля  наричайте ме Изабела Райт.

- Вашата поверителност е гарантирана, госпожице Райт.

- Благодаря, господин Уестърн! Моля, започнете работата си колкото е възможно по - скоро. 

***

Дженифър

Влакът със смъртоносен товар се движи към гарата. Гледам към варелите с гориво, като в ръката си държа цигара. Представям си сделката, която приключва бързо и се омитаме оттук като дим. Кастело много настояха тази поръчка да бъде свършена днес, за което аз изобщо не останах доволна. Днес трябваше да се отбия до едно от сиропиталищата, но ако Койота беше разбрал, щеше да ме убие.

Вътре във влака съм заедно с Райън и Джейсън. Зад обикновените ни лица се крие тъмната страна на нашият живот, но уви ето ни пак в средата на мръсните сделки.