Език на тялото

Част 24 - белязан

Докато все още асимилирам казаното от Койота за баща ми, Кърлежа заповядва на горилата си да ме "бележи", каквото и да означава това.

- Няма да мръдна оттук, докато не ми обясниш какво става - надигам глас срещу тях, а те се заемат с разговори по телефона.

Дженифър ме гледа объркано, а аз съм готов да изкрещя. Кръвта във вените ми започва да бушува, карайки ме да се изнервя.

- Да вървим - прошепва ми изведнъж тя, преди охраната от преди малко да се приближи.

- Искам да ми отговори!

Койота ме поглежда панически бързо, щом затваря телефона си.

- Момче, ако не си затвориш устата и не правиш това, което ти казвам, няма да чуеш нито дума за миналото на баща ти.

Студените му очи ме замръзяват на място. Преглъщам трудно, щом той се отдалечава от мен, а охраната ни дърпа заедно с Дженифър.

- Опитай да се въздържаш, глупако! Не искам да провалиш всичко.

Успявам да я чуя едва, когато тя започва да крачи заедно с охраната пред мен.

Не й отговарям. Искам да узная какво се крие зад всичко това.

След кратко време стигаме при останалите на събирането. Вървим към гараж, пред който стоят няколко човека, а вътре  се вижда мутра с машинка за татуировки.

Човека, който ме държи за лакътя, сега ме пуска и ми нарежда да седна на стола пред брадатия татуист.

Поглеждам нерешително към Дженифър, която също е пусната, а тя ми сочи да седна.

Сега разбирам какво означава, че ще ме "белязват".

Въздишам гласно, притъпявайки всеки нерв у мен от преди малко.

Щом ще играя по правилата на Кастело, така да бъде!

- Койота нареди да се погрижиш за него.

Татуистът кима срещу единият мъж, вземайки една тетрадка. Тъкмо да ми я покаже, телефонът му звъни и той вдига моментално, щом прочита името.

- Да!

Използвам момента да погледна към Дженифър, която изглежда спокойно и нещо ме кара да мисля, че тя играе две роли. Сигурен съм, че знае какво искат Кастело от мен.

- Това ли е той?

Поглеждам към човека, а той бързо затваря.