Език на тялото

Част 9 - сериен убиец

В ума ми веднага се появява сцената от преди няколко часа, когато видях Дженифър на онзи паркинг:

" - Казах ти, че ще дойда в Сентръл парк в двадесет часа. Да, зад езерото, задник. Дочуване. "

Поглеждам към часовника на стената, показва деветнадесет и трийсет. Има половин час до срещата ѝ.

Трябва да отида.

- Джейсън, какво има? Познаваш ли я или не? - пита Барбара с начумерен поглед, почти гневен. Тези два дни ѝ се насъбра доста.

- Трябва да вървя, ти остани тук.

- Какво? Къде?

Тя се обръща към мен, тъй като понечвам да изляза.

- Ще се вижда с някой в Сентръл Парк, искам да разбера дали има общо с обира и ще ти се обадя веднага, щом науча нещо.

Оставям я напълно объркана и тръгвам към вратата.

- Откъде знаеш? Познаваш я нали? - подвиква и хуква след мен.

- Не я познавам, просто дочух разговорът ѝ. Ще говорим друг път за това.

Тъкмо да изляза, Барбара хваща дръжката и застава пред мен.

- Ще дойда с теб - заявява сериозно.

- Недей. Не познавам онова момиче и не знам какво може да се случи. Остани тук, ще се върна бързо.

Без да чакам да каже нещо, излизам навън и се качвам в колата си, която е паркирана отпред.

Вратата до мен се отваря и момичето сяда на седалката.

- Не знам какво си мислиш, но брат ми е задържан за обир и няма да оставя нещата така. Идвам с теб!

Гледам я объркано и осъзнавам, че е доста упорита и държи на своето.

Решавам да не споря вече, затова я оставям да дойде с мен.

Не губя повече време, а потеглям към Сентръл парк, който е на около петнадесет километра.

Телефонът на Барбара извънява,премахвайки носталгията в колата за момент.

- Няма ли да вдигнеш? - обръщам глава към нея, а тя сякаш се буди от транс.

Неохотно бърка в якето си, за извади оттам мобилният:

- Да, татко! - продумва тихо. - Пътувам, ще дойда след час.