Част 18 - Братя?

192 9 2
                                    

Барбара

Пристъпвам напред в лобито на фирмата ни, карайки пода да озвучи всяко мое тракане с токчетата. Не влизам за първи път, но все още се възхищавам на приветливите топли нюанси в кафяво наоколо. Пред мен изпъква огромното лоби с уютни дивани вдясно и приветлива рецепция в края. Не се заглеждам повече, тъй като бързам да разбера къде ще бъде моят кабинет.

Звуча като важна особа. Та нали съм дъщеря на шефа, естествено, че ще имам свое пространство.

Притичвам към рецепцията, а господинът зад нея ме посреща с топла усмивка.

- Добро утро, госпожице Клейн!

Учудена съм, че ме е запомнил от преди няколко седмици, когато дойдох.

- Добро утро! - връщам му усмивката, за да не изглежда грубо, че забравих името му. Виждам табелката пред него с името "Дилън Монди ", но решавам да не задълбочавам в разговор, а да питам направо:

- Знаете ли къде се намира кабинетът ми? Тоест, днес започвам като интериорен дизайнер и ...

- Разбира се, госпожице. Намира се на седемнадесетия етаж, стая четири. Господин Клейн я подготвя от месец.

Виж ти.

Кимам му набързо, след като ми подава ключа. Обръщам се настрани към асансьора и влизам вътре, като оправям щръкналите кичури на косата си. Натискам копчето и изчаквам.

Поглеждам се в огледалото, виждайки подпухналите си очи от снощи. Бузите ми почервеняват при мисълта за това, което сторих.

Направихме го, мамка му!

Джейсън успя да ме опитоми и да ме забърка в заплетените си чувства и задръжки.

Още усещам дъха му, допира, целувките...

Обръщам се с гръб към огледалото, защото виждайки себе си не издържам на напрежението. Немога да повярвам, че се отдадох на емоциите си. Не съм сигурна какво искам от него. Той е толкова невинен. Аз съм буря от раздвоени мисли и само бих объркала неговите. 

В стомахът ми изведнъж подскача топка от вълнение, при спомена от целувките му. Той е наистина страхотен в леглото и успя да задоволи всяко мое желание.

- Боже... - изричам на глас, затваряйки очи и издишайки силно.

Спирането на асансьора избутва за малко тези мисли в главата ми и ме пуска свободно да прекрача по етажа, търсейки с очи стая четири.

Език на тялотоWhere stories live. Discover now