Част 20 - Дом, власт и пари

212 9 0
                                    


Red Hook,
          Бруклин

Дженифър

Забитият ми поглед в чашата ми с кафе, ми позволява да премисля онзи сън. Сънувам го от десет години. Макар по няколко дни от седмицата, но напълно достатъчно, за да не го забравя.

"...Онези нежни ръце носят порцията ми с палачинки, а аз тичам по коридора на сиропиталището. Косите ми се люлеят във всички посоки, а аз все още не мога да стигна онези ръце.

Изведнъж всичко става тъмно, а господин Арън се отдалечава, след всяка моя крачка.

Започвам да го търся около себе си, затаявайки дъх и дишането ми става на пресекулки. Крещя името му, каня се да заплача и точно тогава... Койота ме държи в ръцете си. Виждам предишното му грозно лице и как ми се подиграва, задето търся господин Арън. Той ме взима със себе си, отвеждайки ме в неговата бърлога. Ритниците ми в съня, ги върша и наистина, будя се от собствените си писъци и пот се стича върху цялото ми лице."

Едно и също се повтаря години наред и се питам кога ще спре да ме гони. Изживях ужасни мъчения, докато живеех с него, прекарвайки тийнейджърските си години в обучения и страх.

Вдишвам дълбоко, за да се отпусна и да забравя за момент този сън и старите времена. Но колкото и да се опитвам, никога няма да забравя огромната лъжа на онзи мъж:

- Ще имаш голямо семейство с двама братя.

Кикотя се сама на себе си, с което се унижавам вътрешно. Повярвах на чужд човек, който така и не опознах. Така и не разбрах за какво му бях нужна? Защо реши, че иска да ме осинови?

Вече започвам да се смея на глас, защото бях пълна глупачка. Добре, че Койота се появи и ми даде всичко, от което се нуждаех.

Дом, власт и пари.

Слънчевите лъчи, които се прокрадват над верандата заслепяват очите ми, а аз ги потърквам с длан. Отпивам от кафето и наблюдавам малкият ни престъпен квартал. Живея тук от десет години. Пораснах в престъпен клан, в който мечтая да се внедря още повече.

Работя като наемен убиец и изпълнявам дребни поръчки. Това е моята среда и не се оплаквам. Вече.

Телефонът ми звъни, бъркайки право в слуха ми. Вземам го от масата и прочитам името на Кърлежа.

Език на тялотоWhere stories live. Discover now