Език на тялото

Част 8 - обир

- Да не би да казваш, че паят ми не е вкусен? - тя се усмихва, а аз гледам розовите ѝ устни, изцапани с ябълкова глазура.

Красива е.

Наблюдавам движенията ѝ - тя отрязва едно парче пай и отхапва нежно от него, пробождайки ме с красивите си ириси и невинна усмивка.

- Не исках да кажа това, Барби. Паят е превъзходен, почти толкова, колкото са вкусни устните ти!

Навеждам се към нея и долепям носовете ни. Обгръщам долната ѝ устна и облизвам глазурата отстрани. Тя се целува великолепно, а аз усещам как малкият ми приятел иска да посети котенцето ѝ.

Хващам бузата ѝ, като задълбочавам целувката с език.

Но какво става?

Усещам как тя ме ближе по бузата и ми изпраща доза смущение.

Искам тя да спре! Олигави цялото ми лице, това не е никак забавно.

- Какво правиш, по дяволите?

***

Събуждам се и осъзнавам, че това било сън. Затварям за миг очи, пренасяйки се отново в него.

По дяволите, Барбара!

Защо те сънувам?

- Джейсън, събуди се. Запознай се с новият ни приятел - гласът на Били отеква в съзнанието ми и с раздразнение се опитвам да отворя очи.

Голям, бежов лабрадор виси над главата ми и отново започва да ме олигавя.

Ето кой ме целувал.

В началото не го разпознавам, но щом виждам малките му очи, разбирам, че това е Джоуи - кучето на съседите.

- Били, защо той е тук?

Изправям се в седнало положение, галейки кучето.

- Не знам, но мама каза, че той сега е наш.

Брат ми изтичва навън, подканвайки и Джоуи с него.

Как така е наш? Малката Стела толкова много го обича, че за нищо на света не би го дала на друг.

Изправям се от леглото, събличайки тениската си, която е цялата в косми от кучето. Запътвам се към банята, чувайки майка ми да крещи, че закуската е готова.

***

Вече изкъпан, се насочвам към кухнята, забелязвайки, че холът е чист и аромат на сандвичи гъделичка ноздрите ми.