Език на тялото

Част 21 - малко усмивки

Джейсън

Прибирам се вкъщи след един пропилян ден в салона за татуировки. След дългото ми отсъствие съм изпуснал всички записани часове и днес нямах никакви клиенти или обаждания. Парите ми свършват и ако бизнеса ми пропадне, не знам какво ще правя.

Това означава, че ще продължа да работя за Кърлежа. Спрямо снощната случка се чувствам странно. Ще излъжа, ако кажа че не съм напрегнат от ситуацията, но от друга страна съм спокоен, че ще ми платят. А и животът на Тайлър не е в опасност по този начин.
Знам ли? Братя Кастело не вдъхват много доверие, но някакси вярвам на думите им.

Дженифър спомена, че ако обещаят нещо - го изпълняват. Кърлежа иска да работя за него, а в замяна живота на близките ми е в безопасност. Но до кога, не съм сигурен.

Насочвам се към къщата ни, зървайки Тайлър и баща му да обслужват клиентите си в кварталната им кръчма.

Издишвам тежко, след като приятеля ми ме отбягва с гневен поглед.
Може би така е по - добре.

Ако не се мотае около мен, няма да застраша живота му.

Същите мисли ме обземат, но към друг човек.

Барбара.

Толкова много ми се иска да я видя и да й се извиня за това, което сторих. Но се замислям, че ако продължавам да се срещам с нея, Кърлежа и Койота ще надушат това и кой знае как ще го използват срещу мен.

Отварям входната врата, посрещайки смях и сервирана храна по средата на дневната ни. Аз съм наистина изненадан да видя майка ми в компанията на някакъв мъж, старателно подреден на външен вид. На масата има малко момче на годините на Били, с когото си разменят детски колички.

- А, Джейсън! - ахва майка ми, канейки ме с ръка да се присъединя към тях - Ела, синко. Седни.

- Мога ли да попитам какво става тук? - питам, поглеждайки към въпросният мъж. Пуловерът и спретнатата му прическа ми подсказват, че той е обикновен човек, а топлите му кафеви очи са приятелски настроени.

- Трябваше да ти кажа по - рано - започва майка ми, но мъжът срещу мен я прекъсва с вежливо изправяне.

Подава ми ръката си, като се усмихва приветливо:

- Аз съм Дон Оливър, собственик на Бръснарница "Ленъкс Авеню". А това е синът ми - Рони.