Изкуството да живееш със самотата

1. Канг Со Йон

Канг Со Йон. Хмммм това момиче е необикновенно. Но нека да я опознаем.

Парк Со Йон имаше щастливо детство всеки ден излизаше с приятелите от нейния квартал и си играха на площадката до нейната къща. Майка ѝ и баща ѝ бяха добри хора. Не правеха на никой нищо лошо и хората ги уважаваха. Един ден майката на Со Йон се бе почувствала зле и отиде на лекар със съпругът си докато малката Со Йон играеше с децата. Но уви когато посетиха лекаря майка ѝ разбра, че е болна от рак на гърдата и за жалост са го открили твърде късно. Един ден майката на Со Йон просто почина. Бащата беше на работа, а дъщеря им беше на детска градина. Когато момиченцето и баща ѝ се прибрали завари безжизненото тяло на майката на земята в хола. А до него имало две бележки. Едната била за дъщеря ѝ и пишело ,,Скъпа моя Со Йон не скривай лъчезарната си усмивка и никога не я губи. Бъди силна без мен,,. А втората била за съпругът ѝ ,,Скъпи обичам те. Обещай ми да пазиш детето ни. Обичам ви,,. Ден по късно я погребали и Со Йон решила да каже няколко думи за майка си. А баща ѝ я снимал, за да може Со Йон когато порасне да гледа записа и да си спомня, че може да е силна въпреки всичко. Думите и били:

Мамо къде си?.. Къде си? Имах мечти за, които само ти можеше да ми помогнеш. Аз сега съм само на четири, но исках когато започна първи клас за ми помогнеш със първото домашно. Когато порасна още повече да ми покажеш как да си сложа превръзка на първият ми цикъл. Да се запознаеш с първото ми гадже. И може би един ден да избираме заедно сватбена рокля.... Боли ме, че си отиде и още не знам как да преживея факта, че те няма. Без теб живота ми ще е труден. Забога! Мамо! Искам си те обратно.... Бих дала всичко да си тук и да ме гушнеш пак. Дори и да е запоследно. Няма да забравя нежния ти глас. Светлата кожа. Мъдрите ти думи. Зелено-сините ти очи и.... И начина по който ми се усмихваше или когато ме успокояваше. Обичам те мамо. Обичам те.

Това бяха думите ѝ и със тях тя трогна и разплака всички на погребението. От този ден нататък тя се промени. Скри и загуби усмивката си. Всяка вечер плачеше за майка си. Стана безсърдечна, безчувствена и доби ледено сърце. Почна първи клас и тя написа през сълзи първото си домашно. Красотата ѝ се разви и всички момчета я харесваха даже някои ходиха пред дома ѝ, за да ѝ подарят цветя. Но уви тя не ги приемаше. Всички я мразеха и тормозиха. Нямаше приятели, не излизаше. И учеше постоянно. Не знаеше как да общува с децата. И те я мразеха и ѝ измисляха прякори като ,,Темерута,, защото не се усмихва или ,,Умницата,, защото ѝ завиждаха на хубавите оценки и този който тя най-много мразеше ,,Полу-сирачето,, защото нямаше майка, а само баща. Всичките си трудности бе описала подробно от 1клас до 7клас. Всички обиди, лоши думи и неща, които връстниците ѝ говореха зад гърба ѝ бяха описани в тези книги. Всяка вечер пишеше какво е станало през деня. Дали са слагали вунящо сирене в раницата ѝ, или са я натопили за пореден път пред някой учител пишеше даже как се е чувствала от убидире на децата към нея. Животът ѝ бил отвратителен по физическо я избирали последна или изобщо не я избирали. Но в редките случаи когато я избирали я целели най-много по народна топка, даже може би целили само нея. Когато учителите давали проекти по двойки всички искали с нея, за да може тя да направи всичко и затова учителите и казвали, че може да работи самостоятелно.

Така протекли първите години от живота ѝ, но никой не знае как ще протече живота ѝ в гимназията. Какво ще учи? Дали ще намери приятели? Дали ще има първа любов? А дали пък ще ни изненада? Или ще е все същото? Всичко зависи от нея....

_______
Здравейте! Wattpad разбърква главите на книгата ми и затова гледайте номерацията на главите