Изкуството да живееш със самотата

17. Миналото се връща част2

Вече бяхме прекрачили прагът на училището и се разпръснахме. Суно отиде да говори с класа си, а ние с нашия. Бягахме нагоре по стълбите и аз бях първа пред вратата и чакайки Дасом,Бо-А, Бит-На и Джунг-Су си оправих униформата. Те дойдоха и заедно влязохме целия клас ни се усмихна. Погледнах към приятелките си и те кимнаха. Седнаха си по местата, а аз отидох на катедрата където учителите предаваха уроците си. Всички погледи бяха към мен и аз се притесних все пак бях на път да попитам класа си да се държи гадно с напълно непознати. Но ще им обясня всичко.
- Приятели! Както знаем ще ни идват гости от България. Аз.....съм от България и се преместих тук, защото ме тормозиха. Правеха ми всякакви номера само, защото не ме харесваха.- Всички ме гледаха малко объркано. Дали да им кажа защо точно го правеха? На никой не съм го споделяла дори на приятелките или на кака. Но ще го направя сега.- Всъщност татко е българин и почина наскоро, а мама корейка и външно приличам на нея, а когато бях малка тя почина от рак. И точно затова ми се подиграваха........защото мама е корейка и аз не изглеждах като тях.Днес старият ми клас от България идва на екскурзия тук и не знам какво ще ми се случи ако те пак ме тормозят. Защото преди изпадах в нервни кризи. И не се гордея от това за което ще ви помоля. Но ви моля да ми помогнете! Моля когато те дойдат да се държите лошо с тях. Знам че не е хубава........- В този момент всички от класа ми изкрещяха някак победоносно ,,Ще помогнем,,. За, което се зарадвах. Седнах на мястото си и закачахме първият час. В този момент дойде класният ръководител, зад него беше старата ми учителка и с тях влезе преводач. А зад тях беше и строят ми клас. Обърнах се назад с целия клас се спогледахме и аз им кимнах. Започваме!
- Здравейте, деца!- Поздрави ни класният.
- Здравейте, господине!- Извикахме всички. Преводачът превеждаше на учителката и децата. В този момент едно от момчетата в класа ни реши да започна с плана.
- Да не би да ни водите нови ученици? Няма място за тях да се връщат от там от къде са дошли.- Последното му изречение го изхленчи и всички се засмяхме.
- Дошли са тук, за да се правят на важни.- Гаджето му го подкрепи правейки се на българска кифла както и бях показала.

-Канг Со-Йон, учила си в този клас преди?- Попита Бит-На.
-Да.- Отговорих гледайки я. Усещах и студените погледи на Никол и Белослава върху мен. След като преводача им е казал за какво говорим.
-Как си оживяла?- След думите си Бо-А стана и ме прегърна.
Всички се засмяхме.
-По-спокойно деца.- Учителят се опита да ни спре, но нямаше да му е лесно. В междучасието учителите ни ни бяха оставили сами и Белослава и Никол вече не издържаха и дойдоха до моя чин.
- Мислиш се за нещо повече от нас ли? Как смеете с класа ти да ни се подигравате? Отговаряй!- Ядосана викаше Никол. А аз бях решила да не им се давам. Целият клас беше в позиция да ме защити. Започнах следващата стъпка от плана.
-Не не се мисля за нещо повече от вас, защото вече съм.- Казах вече говорейки на български.- Но трябва да ви благодаря.- Погледнах ги в очите.
-За какво?- Попита Никол.
- За това, че ако не бяхте вие още щях да съм нещастна, но вече не съм. И вие нямате място тук. Нямате място там където не ви искат.- Обърнах се и излязох. Отидох към класната стая на Суно.
- Суно.- Повиках го и след секунда вдигна сънено глава от чина си. Ооооо беше толкова сладко. Не! Со-Йон фокусирай се.
-Суно, следващото междучасие ела пред класната ми стая. Знаеш плана.- Усмихнах му се мило и той на мен по най сладкия начин. Ама, че съм и аз спри се Со-Йон.

Следващият час започна.
-Може ли да дадем подарък на Со-Йон беше ни стара приятелка.- Никол и Белослава попитаха моя класен и се приближиха към мен с картонена кутия. Отвориха я и от там се показа малка торта. След секунда я размазаха по лицето ми.
Целия клас се изправи на нокти заедно с мен.
-Ти за коя се мислиш, че да идваш тук и да тормозиш приятелката ми? -Дасом се ядоса повече от всички съученици взети заедно и се доближи до Никол, и почна да я ръчка.А Бит-На и Бо-А се заеха с Белослава.- А? А? А? За кои се взехте? Вие сте никои.... никой не ви иска тук! - Дасом тръгна да удря Нико , но се спря.
-Не искам да бия животни.- Тя си седна на мястото, Бит-На и Бо-А ми дадоха кърпички, за да си изчистя лицето и си седнаха.
След секунда в стаята връхлетя Суно ядосан и разярен. Никога не съм си и мислела, че ще го видя ядосан. Той застана до мен, от другата ми стана също усетих присъствие. Погледнах и видях не кой да е, а Лий Джунг-Су в пълната си ядосана прелест. Ядосаният му поглед е много сладък. Стига Со-Йон престани! Какво ми става? Разболявам ли се?
Още по странното е, че направиха някакъв поздрав който ме накара да погледна като попарена.
-Защо сте тормозили Канг Со-Йон?- Суно ги погледна ядосано, а те щяха да се напикаят от страх. Все пак Джунг-Су и Суно бяха високи с поне 2 глави от тях.
-Вие сте страхливки! Махайте се преди да ви изгоним от училището с ритници.- Джунг-Су ги беше изплашил до смърт.и те си тръгнаха разплакани. Целия клас стана с радостни викове.

Вечерта се бяхме организирали да излезем целият клас заедно със Суно. Благодарих им и вечерта мина много забавно. Но Суно и Джунг-Су пак се гледаха лошо. Мислех, че се разбират вече. Казах на всички от класа, че не е нужно да тормозят повече Белослава и Никол.
Вече беше известно на всички ни, че няма да ги оставя намира докато са тук. Нека да се държат здраво. Ще ги заболи така както ме боля мен.