Изкуството да живееш със самотата

8. Интересен ден

Страхотно днес беше събота. Най-накрая да си почина и да се наспя. Размърдах се в леглото си и се завъртях към нощното шкафче. Грабнах телефона си. Погледнах към екрана и видях, че часът е 9:23 после погледа ми отиде към днешната дата и денят. Рязко се изправих от леглото гледайки с широко отворени очи към телефона. На екрана на телефона ми изписваше, че е петък. Което значеше, че съм на училище. Което значеше, че закъснявам и нямам никакво време. Скочих от леглото и облякох униформата си. Минах набързо през банята. Сресах си косата взех раницата си и започнах да тичам към училище като предварително си взех пакетче с бисквитки Орео. Когато пристигнах видях моя клас и Дасом излизащи от класната стая. Затичах се към нея и тя ме погледна готова да задава въпроси. Като змия готова да те ухапе.
-Мислех, че си болна. Защо пропусна първите два часа~?- Ръцете ѝ заеха място на кръста ѝ. А аз все още дишах тежко.
-Успах се. И мислех, че е събота.-Разказх ѝ защо съм закъсняла и тя се усмихна, но се сети нещо.
-Суно те търсеше. Каза, че си щяла да му върнеш нещо.- Погледът ѝ беше насочен към очите ми, а в тях се четеше шок и изненада.
-Оххх да! Съвсем забравих за скейтборда му.- Ударих се по главата.
-Ох, живееш в корейска драма!- Удари ме леко тя.
-Да ти кажа честно сюжета ѝ е объркан.- Засмяхме се и влязохме вътре. От краят на коридора видях Сону. Който като ме видя се насочи към мен. А аз се стреснах.
-Дасом да бягаме!- Продумах набързо и двете започнахме да се качваме бързо нагоре. И се насочихме към една от тоалетните на вторият етаж.
-Защо бягаш от Суно?- Попита задъхана приятелката ми.
-Забравих скейтбордът му у дома.-Аз бях още по-задъхана. Подготвителният звънец би и ние се насочихме към класната стая. Часът по история започна. Усещах как умираме като мухи, от жегата и скуката, която ни предоставяше господин Сунг като материал за деня.

Успях за цял ден да избягвам Суно. И определено бях уморена от това. След училище с Дасом отидохме на кино.
-Какво ще гледаме?- Попита тя гледайки таблото с програмата за днес.
-Искаш ли ,,Мълчанието на агнетата,,?- Погледнах към нея, а тя погледна мен.
-Не обичам страшни филми.- Погледът ѝ се премести към таблото.
-Искаш ли ,,Къщата с чудати деца на Мис Пилигрим,,?- Попита тя и честно да си призная не го бях гледала.
-Добре.- Погледнах към човека, който продаваше билетите и се вмъкнахме за прожекцията след 5 минути.

Филмът ми хареса. Но още повече ми харесаха пуканките и колата. Тръгнах към книжарницата. Щом пристигнах поздравих Фреди и се запътих към книгите. Днес щях да чета хорър манга. Харесах си една, но беше на високо. Затова взех малката стълбичка поставена точно с тази цел, за да може ниските хора като мен да стигат на високо. Достигнах я. Слязох от стълбичката гледайки към прекрасната книга. И веднага съжалих, че не гледах пред мен, защото се блъснах в някой.
-Извинявайте!- Поклоних се. Щом вдигнах глава погледът ми срещна този на Суно. Който ме дръпна към него и ме опря до един рафт с книги.
-Защо цял ден ме отбягваш?- Направи тъжна муцунка.

,,Защо изглеждаш толкова сладко?,,-Питах се на ум.

-Ъмммммм.-Нямаше смисъл истината щеше да е най-добрият избор.- Защото сутринта се успах и бързах да дойда на училище. И без да искам забравих скейтборда ти.- Казах на един дъх и го бутнах, за да мина. Седнах на единият барбарон, а той клекна до мен.
-Ха-ха това ли е? Затова ли ме отбягваш?-Смееше се.-Можеше просто да ми кажеш. Щях да разбера.- Вече по спокоен сложи ръка на рамото ми.-Калво четеш?- Приближи се до мен. Погледна книгата ми.
-Хорър манга.- Казах отваряйки книгата си. Той тръгна към книгите и след секунди се върна. Погледнах книгата му

,,Романтична манга? Суно не си се променил!,, Вътрешно бях щастлива, че може би той е момчето от детството ми, но трябваше да проверя и това можеше да стане само по един начин.

-Романтична манга?- Погледнах го. Бузките му добиха розов цвят. Изглеждаше повече от прелестно.
-Какво? Не, не това не е романтична манга тя е за бебета!- О боже мой! Той е! Гледах го с отворени очи. Станах и отидох при Фреди.
-Фреди вчера каза, че този Суно е момчето от детството ми нали?- Той кимна.- Помни ли ме?- Бях твърде заинтересована нали?
-Не знам ще го питам.- Каза той.
-Благодаря!- върнах се и продължих да чета от мангата.
След минута Фреди дойде при нас.
-Абе Суно помниш ли онова момиченце, което за едно лято идваше всеки ден и ти я мислеше за сладка. И когато си тръгна ти беше тъжен.- Той кимна. Добре, че книгата беше пред лицето ми, защото бузките ми горяха, стомахът ми се сви и ми беше неловко. А и не очаквах Фреди да го попита веднага.
-Ами тя пак е тук в Корея и вече живее тук.- Видях как очите на Суно се разшириха и задърпа Фреди на някъде. Сигурно щеше да го пита за това момиче, което всъщност съм аз. И точно заради тази мисъл си тръгнах. Прибрах се. Кака Янг-Ло и Бащата на Джунг-Су подписваха документи.
Исках да се изнижа незабелязано, но възрастният мъж ме повика.
-Ти си съученичка на Джунг-Су нали?- Попита видимо притеснен.
-Да.- Заинтригувах се понеже можеше да е нещо важно.
-Моля те наглеждай го, защото той кара мотор. Притеснявам се за него. Той спира да учи и постоянно кара, а се случват много катастрофи.- Човекът се притесни още повече.
-Добре ще наглеждам синът ви.- Усмихнах се и си тръгнах. Изкъпах се и облякох лилавата си пижамка. Легнах на леглото, но нещо ме накара да вдигна глава и да погледна скейтборда на Суно. Сетих се за момента в който Суно се блъсна в мен и паднахме. В този момент лека усмивка се изниза на лицето ми. Това беше забавен момент. Бащата на Джунг-Су иска да го наглеждам. Ами ако тръгне да се качва на мотор и трябва да го спра. Аз дори не съм се запознала официално с него. Ще изглеждам все едно съм обсебена от него. Ъгх неприятно е!

____________
1025 думи. Харесва ли ви. Кой е любимият ви момент? Какво бихте искали да се случи по нататък давайте предсказания. Може и да ги сбъдна. Хахаха. Идват ми страшно много идеи за нови книги/проекти.