Изкуството да живееш със самотата

19. Сблъсък между планети

В този момент някой ме освободи от Джунг-Су. Погледнах го. С-Суно.
-Какво щеше да направиш със Со-Йон? Да я изнасилиш ли?- Суно тръгна да удря Джунг-Су, но застанах помежду тях и ръката му ме удари в рамото.
-А!- Изписках. И паднах на земята. Идвамата ме погледнаха.
-Копеле (влизам в тон с кдрамите) вече момичета ли удряш?- Джунг-Су викаше.
-Тя те защити. Идиот.- След изкрещяването на Суно почнаха да се бият. Малки сълзички почнаха да се търкалят по бузките ми. Леки хлипания се изнизваха помежду устните ми. Главата ми беше наведена надолу.

Хлипанията и сълзите се увеличаваха. Вдигнах глава. Все още се биеха. Не издържах.
- НЕЕЕ! СПРЕТЕ! ПРЕСТАНЕТЕ! Моля ви.- Последните ми думи изрекох с изнемощял глас. Свих коленете си и ги прегърнах. Чух стъпки до себе си. Лицето ми беше в коленете.
- Идиот тя плаче заради теб!- Джунг-Су. Удари Суно след думите си.
-Аами ако плаче заради теб?

Идвамата ме гушнаха.
- Махнете се от мен.- казах през хлипанията.

Изблъсках ги и станах.
-Докато не започнете да се разбирате като братя, не искам да чувам за вас.- Запътих се към вкъщи и разказах всичко на кака.

-Дали беше грешка, че им го казах?- Заиграх се с пръстите си.

-Може би, но ще е хубаво да почнат да се разбират.- Кимнах след думите и. Взех си душ, който да ме успокои и облякох пижамата си. Шмугнах се в леглото и загледах тавана.

,,Дали не беше грешка?,,