Kang So Yoon има хубави детски години, но след смъртта на майка си скрива усмивката си. Докато не става на 14 тогава и баща ѝ почива. И тя се мести в Корея при леля си. Там тя се старае да започне от начало и да намери приятели. И успява намира си п...
Събудих се от силен шум. Веднага скочих от леглото и отидох да проверя. Заварих притеснената Янг-Ло да търчи като свободен електрон. Докато за пети път в секунда мина покрай мен я спрях. -Како какво става?- Хванах я за раменете. -След половин час имам бизнес среща за едно kpop шоу. Трябва да го одобрят и Enhypen да са първите участници.- Каза тя и едната ѝ ръка мина през тъмната ѝ коса. А аз щях да си глътна сърцето. За момент изключих. И чак когато видях кака Янг-Ло да щрака с пръсти пред лицето ми се опомних. -Трябва ми помощ Со-Йон ти ще седиш при мен през цялото време и ако припадна от нерви ще се погрижиш за мен. Нали?- Попита тя. А аз бях повече от сигурна, че ще ѝ помогна. Приготвихме се и тръгнахме. Тя беше видимо притеснена. Стискаше волана. - Спокойно имам предчувствие, че всичко ще свърши добре!- Казах аз и се усмихнах поглеждайки я. -Иска ми се и аз да се усмихна. Ама не мога притеснена съм.- Засмях се и тъкмо тогава пристигнахме. Влязохме в сградата и с кака се настанихме във залата в, която по-късно щяха да са Enhypen и шефа на Big-Hit или там както се викаше компанията. След около 5 минути влязоха и те. Погледа ми се засече с този на Суно. На лицето му се четеше чувство, което не познавам. Какво е то? Кажете ми! Останалите от групата ме погледнаха все едно ме поздравяват. Всички седнахме и започнахме. Аз не разбирах нищичко и просто седях на стола опитвайки всячески да замажа положението.
След срещата излязохме и направо влязохме в колата. Леля се зарадва, че идеята ѝ за онова шоу е одобрена. Прибрахме се и тя реши да дремне за един следобеден сън, а аз излязох и се запътих към мола. Взех си едно фрапе и на излизане от кафенето видях Джунг-Су и се запътих към него. И го ударих по рамото съвсем лекичко. -Ауу кой за бога.-Обърна се поглеждайки ме-Аааа Со-Йон.- Усмихна се.- Какво те води в мола?- Ококори се по смешен начин. - Ъмм търся чувал и лопата днес планирам убийството ти.- Усмихнах се, а той ме удари леко. - Ей Как смееш?- тръгнах да го бия. Започнахме да се гоним и накрая решихме да си вземем сладолед.
(Това, което те не знаеха е, че Суно ги е видял. Самият той не знаеше защо е засегнат. Чувстваше се много тъжен от това, че той не е на мястото на Джунг-Су. Наведе тъжно глава и се запъти към изхода на мола)
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Ето така ще изглежда Джунг-Су в историята. _______ Подготвям ви много книги и затова ставам нередовна. Сори приятели. Предлагайте ми книги интересни и завършени книги. Защото ми се чете.
