Kang So Yoon има хубави детски години, но след смъртта на майка си скрива усмивката си. Докато не става на 14 тогава и баща ѝ почива. И тя се мести в Корея при леля си. Там тя се старае да започне от начало и да намери приятели. И успява намира си п...
,,Вече Никол и Белослава се върнаха в България. Дори всеки път в, който виждах Суно и Джунг-Су заедно не ми изглеждаше все едно се карат. Те се опитваха да говорят с мен, но аз не исках да говоря с тях.,,- С тези мисли седнах на чина си.
Часът започна. В часа учихме формули по математика. Разбрах почти всичките. След часа Джунг-Су и Суно дойдоха на чина ми. Не ги усетих, защото лежах върху чина. Но усетих, че някой ме потупва по рамото. -Може ли днес да поговорим?- Попитаха в хор. -Д-добре.- Погледнах ги учудено. -Чакай ни пред училище.- Суно каза и излязоха от стаята.
След часовете излязох на главния вход. Те бяха там. -Искате ли да поговорим у нас?- Попитах ги. Те се съгласиха. Пристигнахме у нас и отидохме в стаята ми.
-Видяхме грешката си и искаме да ти се извиним за това, че се карахме толкова много.- Каза Джунг-Су и Идвамата ме погледнаха. -Да извиняваме се, че се чувстваше зле от нашите постъпки.-Суно продължи. Бях много радостна. Не се стърпях. Усмихнах се и скочих да ги гушкам. В този момент кака се привика от долният етаж. -Канг Со-Йон ела да ми помогнеш с вечерята. -Стойте тук ей сега ще ви повикам за вечеря.- Отидох да помогна на кака.
-В стаята на Канг Со-Йон
Момчетата почнаха да разглеждат вещите на момичето. Не тършуваха в нещата ѝ само гледаха нещата по рафтовете и картините по стените. Докато не видяха един шкаф пълен с тестери и тетрадки. Со-Йон беше сложила етикет на който пишеше ,,Болезнено минало,,. Инстинктивно грабнаха тетрадката с номерация ,,1,,. И започнаха да четат. Но почти нищо не разбираха, защото знаеха само няколко прости думи на български от Со-Йон.
,,Скъпо дневниче днес е първият ми ден от първи клас. Децата не общуват с мен..........,,
Точно когато връщаха книгата на рафта Со-Йон влезе.
Г.т. Со-Йон
Вечерята бе готова, затова отидох да повикам момчетата. Когато влязох те бяха до тетрадките, които не искам никой да вижда. Те се приближиха до мен. -Защо не си ни казала за всичко това преди? Не знаем български, но си личи тъгата ти докато си писала това.-Скараха ми се те, аз.......
____________ Съжалявам, че не съм качвала от отдавна. Надявам се да съм по-редовна. Чухте ли, че Суно не се чувства добре? Миличкия ми дано се оправи!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
