Изкуството да живееш със самотата

18.Два свята

Вече се намирах в училище. Виждах как учениците се събират в сградата. Бях на четвъртия етаж на училището и гледах надолу към главния вход. Никол и Белослава влязоха и аз ги погледнах крива усмивка.

,,Забога аз се превръщам в тях! Не бива да го позволявам.,,

Седнах на чина си и зачаках часовете да свършат.

_______
След броени минути звънецът би и всички си тръгнахме. С Дасом отидохме да ядем в едно кафене. Тя си поръча палачинки с шоколад и ice кафе. А аз гофрети с шоколад и фрапе с карамел.

-Дасом, напоследък откачам. Мисля Суно и Джунг-Су за сладки.-Тя ме погледна с поглед казващ ,,Моляя?,,.
-Не ме гледай така! Разделена съм между два свята. Много различни свята.- Тя ме погледна мило.
-Какво мислиш за всеки от тях?.... Да почнем с Джунг-Су.- Даде ми знак да говоря.
-Не знам Джунг-Су е доста интересен индивид.....забавен е и мил.-Зачудих се дали има минуси в него.- Но не винаги ме слуша. И не обича да чете манга.
-Мангата е важна!- Дасом вдигна ръка със свита в юмрук длан.
-Дам.- Замислих се за Суно.
-А Суно...... Той е сладък и обича да чете манга с мен. Той е прекрасен и пее уникално. Харесват ми неговите физиономии когато случайно ги прави във лайфове.-Замълчах мислейки пак за минуси.-Но е идол и ако станем гаджета фенките му ще ме мразят. По принцип нямам проблем с това.....
__________
След разговора ни в кафенето излязохме. Дасом си тръгна и точно тогава дойде не кой да е, а Джунг-Су.
-Здравей!- Поздравих го. Той беше с качулка. Игнорира ме и продължи да върви напред. Усетих, че плаче. Усетих, че го боли. Последвах го до един парк. Там го видях на една пейка. Извади джобно ножче. Очите ми се ококориха. Носачи ножчето към ръката си. Започнах да тичам към него. Взех ножа и го хвърлих на земята със сълзи в очите.
-Защо щеше да го направиш?- Горчивите капчици капеха по бузите ми.
-Махни се.- С наведена глава изсъска срещу мен.
-Не! Не осъзнаваш ли, че ако пострадаш ще бъда тъжна. Ще страдам затова, че си ранен.- Хълцах докато говорех и дишаш насечено.
-ЗАЩО ТИ ПУКА ЗА МЕН?- Той стана и крещеше в лицето ми.
-ЗАЩОТО СИ ВАЖЕН ЗА МЕН!- Изтрих малка част от горчивите реки по бузите ми. Той ме прегърна. Намирах се между обвитите в мокри ръкави ръце на Джунг-Су. Но все пак исках да го гледам в очите. Опитах да се дръпна, но той не ме пускаше, аз шавах помежду ръцете му докато дъжда се изливаше върху нас. В този момент.....