Изкуството да живееш със самотата

3. Преобърнат живот

Събудих се в болнична стая. Потърках очите си и точно в този момент влезе сестрата поглеждайки ме.
-О, събудила си се!- Зарадва се, но усмивката ѝ бързо изчезна.- Относно баща ти.... Той е починал от инфаркт. Получил е голяма доза стрес. Има ли някой на който да се обадим да те прибере?- Попита нежно тя, но отговора на въпроса ѝ щеше да е ,,Не,,. Защото не ми остана никой. Нямам приятели, а сега останах и без татко. Дори нямам роднини в България. Чакай малко. Точно така нямам роднини в България, но имам в Корея.-след тази моя мисъл погледнах с леко ококорени очи, а явно тя се обърка.
-Извинете, къде оставихте телефона ми?- Тя посочи малката масичка до мен. Взех устройството и набрах номера на леля Янг Ло.
-Лельо, аз съм Со-Йон както знаеш мама почина отдавна, а днес почина и татко..... Може ли да ме вземеш? Да живея с теб в Корея. Моля те!-пуснах няколко сълзи, които изгориха бузите ми.
-Да, да естествено Со-Йон ти къде си? Веднага идвам. С първия полет идвам в България. Къде си?- притеснено говореше от другата страна на линията.
-В болница ,,Христо Ботев,, в София.-Гласът ми се пречупи и заплаках. Сестрата се доближи и сложи ръка на рамото ми. Явно се опитваше да ме успокои.
-Не! Недей да плачеш Со-Йон идвам си утре. Спокойно моля те.-И леля Янг-Ло се опитваше да ме успокои по телефона, но не се получаваше. Затворих на леля и погледнах към сестрата. Започнах да плача, крещях, виках. Напълно полудях. Нали? Просто ме боли забога. Сестрата ми би успокоително. Не след дълго очите ми се затвориха, а мозъка ми започна да сънува.
Отворих очи..... Завъртях главата си и видях през стъклото леля Янг-Ло да говори със лекарите и сестрата, която беше с мен. Загледах се в тавана и започнах да мисля ,,Аз ли убих татко?,,. Казаха, че е получил инфаркт от много стрес. Замислих се ,,Ами ако е получил инфаркт, защото не му вдигах когато ми звънеше?,,. Да това е станало! Аз съм виновна за смъртта му! Изправих се и покрих лицето си с ръце. И точно в този момент влезе Леля. Която ме прегърна силно.
-Со-Йон добре ли си?- Тя загледа очите ми, които бяха подути от плакането.
-Още сега отиваме у вас и си събираш всичкия багаж идваш с мен в Корея! Няма да те оставя сама.- Успокои ме. Прегърна ме отново, но по здраво.
Вече бяхме у дома и събирахме вещите ми, които бяха дрехи, три чифта обувки и всичките ми други работи, които бяха по-дребни. След като ги събрахме леля уреди да ги пратят до къщата ѝ в Корея. Не знаех точно професията ѝ, но явно е влиятелна личност или нещо друго, защото имаше много пари.