Мина един месец откакто съм в Корея. Остава ми една седмица докато отида за пръв път в корейско училище. И през изминалия месец научих корейски и говоря свободно. Погрижих се за лицето ми и сега то е чисто и мисля, че няма да ми се подиграват. Смених стила си на дрехи. Вече нося кроп-топове и дори първият път, когато облякох такъв забелязах, че съм почти плоска като дъска имам идеални форми, не много голямо дупе и не много големи гърди. Нося дънки с висока талия, но по-различни видове дънки. Нося ризи, худита, анцузи, кецове и т.н. Вече униформата ми от училище е при мен и от другият понеделник ще нося униформата на гимназия ,,Аньог,,. И ще общувам с корейските си съученици. Дано ме приемат!
Седмицата минаваше бързо. Докато се усетя дойде средата ѝ сряда денят в който излязох от вкъщи, лутах се по улиците на Сеул и отидох на фризьор. Там скъсиха дългата ми права до кръста коса и я оформиха . Много я харесах. Щом зърнах новата си прическа в голямото огледало пред мен се...... усмихнах за пръв път от години насам. Прибрах се у дома и щом кака видя новата ми прическа се усмихна.
-Много си хубава Со-Йон!- възкликна тя опитвайки от рамена си.
-Благодаря.- срамежливо погледнах за секунда към земята и вдигнах поглед към купата с рамен на Янг-Ло.- Има ли още рамен?- потърках коремчето си. А кака се засмя.
-Да има още ето там в тази тенджера.-каза посочвайки към черната ѝ тенджера.Остатъка от седмицата мина и дойде понеделникът в който започвах училище. Алармата ми почна да звъни и с голяма досада се събудих и изключих дразнещата аларма на напълно зареденият ми телефон. Станах от мекото царство познато на всички ни като легло и се запътих към банята. Там взех един топъл душ с шампоан ухаещ на кокос, балсам за коса миришещ пак на кокос и дужгел ухаещ на лавандула. След което увих слабото си тяло в меката ми синя кърпа. Измих зъбите си с ментовата паста и приложих хидратиращ крем за лице ухаещ пак на кокос. Отидох в стаята си изсуших си косата и попих водата от тялото ми напръсках се с дезодорант и се облякох. Оставих косата спусната на раменете, обух си чорапи и моите любими кецове след това взех чисто черната си раница и слязох за закуска. Кака Янг-Ло беше направила гофрети с шоколад хапнах две и тръгнах към гимназия ,,Аньог,,. Която се оказа доста близо. Започнах да вървя към главният вход на училището и всички ученици по-големи или на моята възраст си шушукаха неща от сорта на ,,Новата е доста красива!,, ,,Дали има гадже?,, А дали има най-добра приятелка?,, ,,Дали ще имам часове с нея?,, ,,Дали сме в един клас?,,.И веднага щом влязох се запътих към директорският кабинет. Директорката е доста добра и ми каза всичко като например; къде ми е класната стая? Кой ми е класен ръководител и т.н. и ми даде ключодържател и значка на училището, които закачих на раницата си.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Изкуството да живееш със самотата
RomanceKang So Yoon има хубави детски години, но след смъртта на майка си скрива усмивката си. Докато не става на 14 тогава и баща ѝ почива. И тя се мести в Корея при леля си. Там тя се старае да започне от начало и да намери приятели. И успява намира си п...