Изкуството да живееш със самотата

12. Суно и Джунг-Су

Понеделник сутрин. Станах от мекото царство и се приготвих преди да тръгна взех скейтборда на Суно (Не помня дали му го върнахме. Затова вие ми кажете).
Влязох в училище и видях приятелите ми. Започнах е да си говорим.
-На кого е скейтборда?- Бит-На го посочи.
-На Суно.- Бо-А и Бит-На ме погледнаха с поглед който крещеше ,,Щом е негов защо е в теб?,,
-Разкажи им.- потупа ме Дасом.

-Когато с вас се видяхме, за да си пишем домашните. Вечерта се прибирах и случайно той се блъсна в мен. После се чуха момичешки гласове. Фенки. Той избяга и аз взех скейтборда и му помогнах да се измъкне и аз избягах.
- Сега приятели ли сте?- Попита Бо-А.
-Май да.

Часовете започнаха. В междучасието отидох до класа на Суно. Щом влязох ми се прииска да не го правя. Стоях в транс.

,,Тук има само момчета!,, Уплаших се леко.

-Здравей, Со-Йон!- Поздрави не Суно и приятелите му станаха прави. А а все още стоях неподвижна. Сетих се за какво съм тук и се риближих и оставих скейтборда на чина му. И излязох.

Отидох на двора при Дасом.
-Върнах му скейтборда.- Успокоих се.
-Браво момиче!- вдигна юмрук нагоре.

Денят мина доста добре и сега се намирах в книжарницата.

Аз четох една доста хумористична книга. Суно дойде и вероятно пак си взе романтичната манга.
Но този път смъкна моята книга надолу и ме погледна в очите.
Преглътнах шумно. Той разкри прекрасната си усмивка.

-От малък искам да те питам нещо.... Ще четеш ли с мен?- Погледна ме сладко.
-Добре.- той взе книгата ми и я затвори.
-Ще четем моята книга.- Погледнах я. Усмивката намери място на лицето ми.- Не си се променил сладък Суно.- Казах бавно поглеждайки обърканият му поглед с моя студен такъв.- Зарибен си по романтичната манга!~.- Усмихнах му се сладко.

Той се засмя нервно и седна до мен на диванчето.
-Може ли да четеш на глас, за да слушам?- той ме погледна, а аз кимнах. Започнах да чета и беше доста интересна манга.

Бях до средата ѝ за около 15 минути. А тя не беше хич малка книга. Усетих Суно който вдига главата си от рамото ми. Изправи се от легнало на рамото ми положение в седнало на диван положение. И ме погледна. Задълбочаваше гледането. Аз не смеех да го погледна и той май усети това. Засмя се и целуна бузата ми. Аз го погледнах спирайки да чета. Погледнах ми казваше ,,Как-во.....,, Той прехапа долната си устна леко и отмести кичур от косата ми зад ухото ми. След, което взе книгата от ръцете ми и сложи главата ми на рамото му. Започна да чете.

След 10 минути му звъннаха, че трябва да отиде на тренировка.

-Утре няма да мога да дойда, но ти дочети книгата и в други ден ми е разкажи.- Спрях го преди да тръгне и аз излязох преди него.
Скрих се зад един ъгъл и го видях как тръгва по долната улица.
- Нали ти казах да не излизаш с него!?- Въпросът на Джунг-Су ме стресна и залитнах назад, но той ме хвана.
-Стресна ме!- казах докато се изправях.
-Казах ти не се виждаш с него!- Тропна с крак.
-Ти кой си, че да ми заповядваш? А?- Почнах да му се карам.-Какво ти пука с кой излизам?- тръгнах да си тръгвам. Но той мина пред мен и се почеса зад врата.
-Така де извинявай просто съм загрижен, като приятел не си мисли че те харесвам.-Погледна ме мило. И реших да го избъзикам.
-Значи не ме харесваш?- Направих се че плача. А той взе че ми повярва.
-Не плачи моля те.- Не спирах да се правя, че плача.- Оххх.- Изпъшка той и ме обгърна в прегръдка. А аз се ококорих.

-Бъзиках те.- Отместих се от него. А той се наведе до моята височина. Сложи косата ми зад ухото.

,,Защо само ми пипат косата? Тя си е добре и без да е зад ухото ми!,, Ядосах се на ум.

И той шепнеше в ухото ми..
-Ти може да си се опитвала да ме преметнеш, но това, което ще направя сега ще е истинско.-Очите ми щяха да изкочат. Той ме целуна по бузата. Целувката му траеше точно толкова, колкото и тази на Суно. Точно 6 секунди. След тях се отдели и вдигна брадичката ми нагоре. Аз мигах на парцали.
-Не казвай дали ти е харесало, чета всичко в очите ти.- Гледаше в очите ми. Не издържах!

,,Егати, корейската драма дето живея в нея!,,

-Махни се!- изпищях. -Днес всички сте се побъркали! Какво ви става, че ме целувате идвамата точно днес?- Тръгнах към у дома. Утре щях да разказвам много на момичетата. От сега виждам лицата им. Още кака не се беше прибрала и аз реших да гледам телевизия. Даваха корейска драма. Животът на момичето от драма е точно като моя. Бързо ми омръзна телевизията и хапнах една купичка сладолед.

Вечерта разказах всичко на кака.
-Ти какво мислиш?- Погледнах я с очакване.-Дай ми съвет. Моля те!
-Мисля, че Суно има чувства към теб. Но Джунг-Су усеща това и затова те кара да не излизаш със Суно. Защото самият Джунг-Су те харесва. И двамата са влюбени в теб! Така мисля.

-Дано да не си права. Защото ако си какво ще правя?- Стреснах се.

-Не тормози умната си главица с това и яж.- С поглед посочи чинията ми.

Веднага след вечеря се изкъпах и заспах с мисли за днешния ден.