Изкуството да живееш със самотата

14. Джунг-Су действа, а Суно отмъщава

Следващия ден дойде аз се запътих с униформата си към училище. Още от вратата Джунг-Су ме посрещна.
- Какво правиш тук? Училището е още празно.- Питах докато вървяхме по коридорите. Изведнъж той ме опря в стената. Докосна едната си устна с показалеца си, а другата му ръка беше от дясната ми страна.
-Тук съм заради теб.- Той се приближаваше към мен и аз затворих очи очаквайки нещо да стане. А той прошепна в ухото ми.
-Исках да те питам...... Ще ми помогнеш ли по математика?- Той се отдели от мен и зачака отговор.
-Да след училище ме чакай на главния вход.- Затичах се към двора.

(Те си нямаха и на идея, че Суно ги е видял и той всъщност много се бе ядосал. Той си беше помислил, че Джунг-Су е целунал момичето, което той харесва, но добре успя да види, че не е така и излезе на двора.)

При Суно....
След сценката която видях. Как той ѝ казва нещо в ухото се ядосах и излязох. Джунглон (Jungwon) ми звънна.

Разговора~
-Суно след 10 минути ни изчакай на главния вход на училището. Явно никой не ти каза, че днес си освободен. Ще обядваме в къщата на госпожа Ким Янг-Ло, която ни покани в онова реалити шоу. Даже мисля, че племенницата ѝ учи в училището ти казва се Канг Со-Йон.
-Добре. Айде чакам ви.-Аз му затворих. Щях да обядвам в къщата на момичето в, което съм влюбен. Дали щеше да е нахално, ако помоля да остана докато тя се прибере? Ще питам леля ѝ, дано ми позволи.

Момчетата ме взеха и се прибрахме, за да се облечем в по-офицялни дрехи. След, което отидохме в къщата на Ким Янг-Ло и Канг Со-Йон.

Обядът свърши и всички станахме, за да си ходим, но аз заговорих.
-Госпожице Янг-Ло може ли да остана трябва да кажа нещо на Канг Со-Йон.- Момчетата ме гледаха странно.
-Да може да останеш. Не се притеснявай. Даже ако искат и другите момчета могат да останат.- Тя се усмихна към тях. А аз тайно се надявах да откажат, но те останаха.

_______
Скоро трябваше Со-Йон да се върне. Но когато това стана след нея се влачеше Джунг-Су. Тя ни погледна и направо щеше да припадне като ни видя.
-Какоо след малко идвам. Джунг-Су иска помощ по математика.- Въздъхна тя. Явно беше уморена, но те се качиха горе като с Джунг-Су не пропуснахме да си хвърлим по един злобен поглед.
-Но вие с него мразите ли се?- Попита Хесунг.
-Да, защото аз харесвам Со-Йон и той също я харесва.-Всички ме гледаха странно включително ѝ Янг-Ло.

-Е аз ще сготвя нещо за вечеря вие останете да хапнете с нас.-Усмихна ни се тя.
-Не искаме да ви притесняваме.- Ни-ки се опита да ни измъкне от ситуацията.
-Не моля ви останете!- Нямаше шанс да се измъкнем. В този момент дойде и Джунг-Су.
-Свършихте ли? Ще приготвим вечерята.- Янг-Ло каза нареждайки всички съставки на масата. А Джунг-Су се присъедини. Аз, той и Янг-Ло почнахме да готвим. Готвенето се превърна във битка. Янг-Ло не знаеше какво става и от учудване спря да готви. Момчетата гледаха оспорваната битка. В този момент Со-Йон слезе.
-Джунг-Су! Какво направи в тази тоалетната? Падна ли или.........- Спря да говори след като видя какво правим. Седна до Джей и той и каза какво се случва.

-Идвамата приключихме задъхани.- Вечерята минаваше спокойно.

-Суно защо днес не беше на училище?- Гласчето на Со-Йон се разнесе и всички я погледнаха, а после и мен.
- Бяхме поканени от Госпожа Ким Янг-Ло на обяд, но останахме.- Сънгхун се засмя неловко спасявайки ме.

-А относно онази манга, която обещах да ти разкажа....... Много беше скучна! Особено като я четох сам.- Погледнах тъжно.

-Докато аз я четох ми харесваше. Утре ще ми я разкажеш чу ли?- Тя ме погледна заплашително.

________
След малко Джунг-Су си тръгна и останахме само момчетата и помогнахме с миенето на съдовете.

Со-Йон ни изпрати на вратата. Аз излизах последен, а тя седеше на прага на вратата. Приближих се до нея приковавайки погледите на момчетата в мен. Подпрях едната си ръка на стената, а с другата държах нежно челюстта на Канг Со-Йон. И я целунах по бузата. Чувайки се звукът от нежната ми целувка. Момчетата ни гледаха с погледи, които казваха,,Не пред нас!,,. Други с поглед ,,Браво, малкото ни момче порасна!,,. И трети с поглед ,,Какво......?,,. Отместих се от Со-Йон, а тя беше много червена и колкото и да ми се искаше да я гушна за чао щях да изглеждам нахален затова и с момчетата си тръгнахме. По пътя ме ръчкаха и наричаха ,,Плейбой,,.

-Това беше един много сладък момент!- Каза Джейк заставайки до мен. Всички извикаха в съгласие
И до края на вечерта, това беше тяхната тема за разговор. Даже Ни-Ки се шегуваше, че организира сватбата. А Джунглон казваше, че ще е шаферка. А останалите пяха сватбения марш.

_______________
Харесва ли ви историята. Какво мислите за Суно и Джунг-Су? А какво мислите за Канг Со-Йон? Споделете мнението си. Важно ми е!!!!❤️❤️