Изкуството да живееш със самотата

9. Трябва ли?

(Преди да започна с главата..... Някой от вас гледал ли е school 2015⬆️? Аз много харесвам тази драма. Но в началото доста бърках коя е Го Ън Бльол и коя е И Ън Би. Както и да е)

Събудих се. Изключително щастлива съм, че е събота. Днес имах планове да изляза с Дасом, Лий Бит-На, Джо Бо-А. Щяхме да си направим ,,Момичешки ден,,. С най-големите възможни мъки се измъкнах от леглото ми и след 12 минути в банята излязох в много приличен вид. И се запътих към стаята си, за да си избера дрехи. Щом се облякох отидох да закуся и излязох. Влачех се по улиците докато не пристигнах в кафенето в което щяхме да се срещнем. Седнахме на една маса и аз си поръчах шоколадов шейк, Дасом си взе еспресо, Бо-А си взе студен чай и Бит-На си взе фрапе. Говорихме си на най-различни теми, а аз говорих най-малко. Миличката Бо-А забеляза това и ме погледна жалко.
-Со-Йон~! Защо мълчиш? Тъжна ли си?- Бо-А хвана ръката ми. Бит-На и Дасом се присъединиха и ме погледнаха след Бо-А.
-Хм...... Момичета добре съм. Спокойно.- Отпих от напитката си.
-Изглеждаш ни тъжна!- Дасом продължи. Като меко извика.
-Да сподели ни.- Бит-На хвана другата ми ръка. Говорейки със същия тон като Дасом.
-Нищо ми няма момичета просто Суно от училище......- Бит-На ме прекъсна.
-Харесваш го!- Итрите си сложиха ръцете на устите. В знак на шок.
-Не! Просто може би е един приятел от детството ми. Чудя се дали пак ще можем да се такива приятели каквито бяхме преди. Ако все пак наистина е той.- Това беше първото с което успях да ги залъжа. Всъщност не знам какво ми имаше. Явно днес съм напрегната. Дано боулинга по-късно да ме разведри.

(Това, което не знаеха момичетата е, че маскираните enhypen седят в същото кафене и съвсем случайно са дочули разговора им)

-Ако не е болна тема.... Би ли ни разказала за детството си?-Бо-А хвана двете ми ръце.

,,Бо-А защо си толкова мила и сладичка, ако бях момче щях да тичам след теб!,,

-Всъщност не е болна, а направо тема на смъртно легло.-Засмях се нервно, а Бо-А така и не пускаше ръцете ми, главата ми беше наведена на долу, но я вдигнах- Но сме приятелки и мисля, че няма да е лошо да ви споделя, но~ и вие ще споделите нещо тъжно или шокиращо за вас!- Казах гледайки ги. Те кимнаха.

-Ами... Татко е българин, а мама е корейка тя ме кръсти с корейско име. И една година дойдохме за лятото тук в Корея. Аз не бях много радостна, защото тук нямах приятелки и едвам знаех няколко думички с, които трябваше да си комуникирам. Мама ме запозна с човек на име Фреди. Той държи книжарница близо до вкъщи. Там той ми припомни, че съм четяла книги с едно момче на име Ким Суно. Фреди ми разказа, че когато съм го хващала да чете ,,романтична манга,, той ми е казвал ,,Какво? Аз не чета романтична манга тя е за бебета!,,. И Фреди ми каза, че след като съм си заминала Суно бил тъжен и ме е мислел за сладка.- Усмихнах се леко.- Но година по-късно мама почина от рак на гърдата. И не можех да го понеса. Станах аутсайдер. Всички ме наричаха ,,Темерут, Зубър, Полу-сираче,,. Този тормоз премина до още повече подигравки. Причаквах ме в тоалетната и ме заливаха с мръсна вода. И един ден не издържах след училище не се прибрах. Часът минаваше полунощ и аз още не се бях прибрала. Татко ми звънеше постоянно. Но изведнъж спря. Когато се прибрах го видях мъртъв. Повиках линейка. Тогава звъннах на леля. И след разговора си с нея откачих и ми сложиха успокоително. На сутринта леля вече се намираше в България и ме взе.- Погледнах но момичетата Дасом изглеждаше ядосана. Бо-А хлипаше леко. А Бит-На за нея няма точно определение май тя искаше да убие някой и да се разплаче.

-Ако видя тези които са се забавлявали докато са те тормозили ще ги убия~!-Дасом май беше на път да избухне от гняв.

-Не мога да повярвам, че си преживяла всичко това!- Бо-А стана и ме гушна.

-Кои са те тормозили ще стоваря целия си гняв върху тях! - Бит-На звучеше ядосано.

-Момичета, спокойно. Нека се усмихнем. Нали? Все пак вече съм добре.- Усмихнах се.- Сега е време вие да се засрамите.

-Добре, аз започвам. Когато бях в детската градина казах на едно момче, че го харесвам и му подадох малко букетче с цветенца от двора в детската градина. И когато му го дадох го го хвърли в лицето ми. Всички деца ми се смяха.- Разказа на бързо Бо-А.

-Това е ужасно!- Казахме Аз, Бит-На и Дасом едновременно.

-Сега съм аз. Миналата година замалко щях да се самоубия. Защото кака почина в самолетна катастрофа. А ние бяхме неразделни.- Бит-На щеше да се разплаче от историята ѝ. А аз я погалих по гърба.

-Добре аз съм сега. Бяхме на почивка в друга страна и една вечер ме ухапа змия. За малко щях да умра. Но лекарите ме спасиха.-Дасом се усмихна. След малко си платихме и излязохме от кафенето.

(Момичетата все още не бяха разбрали, че Enhypen са ги дочули. Когато Со-Йон разказа историята си Суно силно искаше да стана и да отиде при нея. Не знаеше защо. Но знаеше, че той е момченцето от детството ѝ. Момчетата слушаха сантименталните истории на момичетата докато те не напуснаха кафенето.)

С момичетата отидохме на увеселителен парк. Там играхме много игри. Спечелихме си плюшени играчки. Ядохме захарен памук. Направихме си снимки. След това отидохме отидохме на кино. По молба на Бо-А гледахме романтика. Не беше зле. И когато вечерта дойде отидохме да спим в домът на Бит-На. Беше ни много забавно.

,,Така ли щях да живея в България ако бях общителна? Определено ми харесва, но радвам, че за пръв път го правя с приятелките ми в Корея. В България щеше да е по-скучно. Там момичетата от моето училище, не знаеха какво означава да имаш истински приятел или да бъдеш такъв.,,

С момичетата си легнахме късно. И доста се забавлявахме. Беше най-забавната вечер в живота ми.

_______________
Харесва ли ви главата? Скоро може да заплета интрига. Съжалявам ако има глешки. Постоянно ми идват идеи за нови книги обаче ме мързи😂. Хора! Помогнете ми!