Изкуството да живееш със самотата

16. Миналото се връща част 1

,,Седмицата ваканция свърши. Което означава че пак съм на училище. През ваканцията не съм виждала Джунг-Су или Суно. Най-вероятно са събирали Съли отново да ме целуват. Ха-ха-ха! Не е смешно! С тези техни действия ме карат да се чувствам неловко!,, С тези мисли в главата започнах да се приготвям за училище. Казах си чао с кака и излязох от входната врата. Пред вратата на двора видях момичетата.

-Добро утро момичета!- Поздравих ги и ги прегърнах, а те отвърнаха. И ме поздравиха за добро утро.

-Нали идваш от България?- Попита Бо-А. А аз само кимнах.- От там за две седмици ще дойде един клас от някакво училище.- Довърши тя, а аз се стъписах и загледах към земята.

-Знаеш ли името на училището?- Попитах и тя извади телефона си.

-Ще погледна в сайта на училището, Директорката го написа вчера в сайта като изявление, но името училището е сложно за изговаряне.- Каза тя гледайки телефона си.

-Виж.- Бо-А ми подаде телефона си. Поглеждайки статията от директора щях да падна на земята и да заплача с цяло гърло.

- Името на училището е ,,Паисий Хилендарски,,. Това..... Е моето училище.- Дланите ми покриха лицето ми. А в глава ми излизаха спомени.

-,, Скъпи ученици! От утре в нашето училище ще дойде клас от друга държава. Името ѝ е България. Осми Б клас от училище ,,Паисий Хилендарски,,. Ще ни дойдат на гости за две седмици. Те ще наблюдават работата на нашия Осми А клас. (Не знам каква е образователната система в Корея и как се обозначават паралелките и т.н. затова си измислям). Надявам се учениците ни ще бъдат добри към гостите ни. Благодаря за вниманието.,,- Бо-А прочете цялото изявление от директора.

-Това е моето старо училище и....... Моят стар клас. В който ме тормозиха цял живот. Какво ще правя сега? Ами ако ме тормозят и тук?- Хванах се за глава. Започнах да откачам момичетата се опитваха да ме успокоят докато от ъгъла......

Г.т. Суно.
Днес исках да питам дали Со-Йон иска да ходим заедно до училище. Почти бях стигнал до домът и. Бях точно до книжарницата. В този момент дойде и ужасният, непоправимо ужасният Лий Джунг-Су. Щом с него се погледнахме спряхме на едно място.

-Къде отиваш?- Питах аз присвивайки очи.

- При Со-Йон, за да ходим заедно до училище.- Отвърна той.

- Аз отивам за същото.- Двамата почнахме да тичаме към домът ѝ, но точно на ъгъла чухме разговор. Со-Йон си говореше с приятелките ѝ. Чухме всичко от ,,Добро утро момичета.,,. До ,,Ами ако ме тормозят и тук?,,. Не издържах и бутнах Джунг-Су от пътя си.
Излязох от ъгъла и отидох към момичетата. Дасом, Бит-На и Бо-А се опитваха да успокоят притеснената Со-Йон. Аз дръпнах ръката на треперещото момиче и то се озова в прегръдките ми. Усещах, че започва да се успокоява.

В този момент Джунг-Су ме дръпна и ме удари. Почнахме се бием. Дасом и Бо-А ме дърпаха докато Бит-На дърпаше Джунг-Су. А Со-Йон седеше вцепенена като след секунда размърда глава и осъзна какво става около нея.

Г.т. Канг Со-Йон.

Трябваше да ги спра.
- Кажете ми.... защо се биете? Забога....... Спрете се!- Викнах и те веднага спряха.

- Не е важно защо се бият важно е какво ще правим с проблема ти Со-Йон.- Дасом каза спокойно.

- Имам идея!- Каза Джунг-Су. Всички кимнахме в знак да говори.

,,Нима, те са чули всичко?,,

- Целия ни клас те обожава Со-Йон. Просто ще ги помолим да се държат гадно към хората, които са те тормозили. А те ще се съгласят.- Решихме да пробваме плана на Джунг-Су.

- Ще кажа и на моя клас да се държат гадно ако случайно ги срещнат по коридорите.- Съобщи Суно.

Екшъна започва веднага щом прекрачим прага на училището.....

____________
Познайте кой е на море! Да аз. Но ще качвам спокойно.