Изкуството да живееш със самотата

10. Неловка ситуация

След прекрасния момичешки ден. Се прибрах у дома. Изкъпах се и реших да отида до магазина за нещо сладичко. Влязох в супермаркета и започнах да оглеждам щанда със сладките неща. След около 10 минути си избрах шоколадови бисквитки. Докато жената на касата ми маркираше бисквитките забелязах отвън Лий Джунг-Су, който се канеше да се качи на мотора си. Зачудих се дали да спазят обещанието си към баща му, или да не се занимавам, но съм му обещала. Набързо си дадох картата, за да платя и излязох при него с бисквитките си.
-Лий Джунг-Су. Недей да се качваш на мотора!- Сложих си ръката на седалката, за да не седне.

-И защо? Чакай ти не си ли новата?- Гледаше е объркано, разбирам го и аз щях да се гледам объркано.

-Първо защото искам да се разходим.- Поредната ми лъжа за замазване на положението.-И второ да аз съм.

-И защо искаш да се разхождаш с мен? Да не би да ме намираш за много красив, сладък или пък секси?- Той се приближи към мен с една палава усмивка.

-Не ставай смешен.- Бутнах го леко.- Хайде де нека се разходим.- Хванах го за ръката почнах да го влача на някъде.

Стигнахме до един парк. И аз отворих бисквитките. Предложих му и той си взе.

-Е ти имаш ли гадже?- Попита той поглеждайки ме.
- М..... Не.- Казах вземайки се в пространството.
-В такъв случай не излизах със Ким Суно.- Погледна ме сериозно.
-И защо?- Погледнах го.
-Защото ако той си хване гадже няма да има време за момичето си. Нали? Защото е kpop идол.- Завъртя очи.
-Е щом така казваш.- Определено не му вярвах опитваше се да ме дразни. Нали?

Прекарах денят си с него. Честно казано не беше много скучно. За да спечеля време го поканих на ресторант.

-Какво ще си вземеш?- Попита той.
-Хммм мисля да си взема зелена салата.- За секунда отделих поглед от менюто и го погледнах.
- Защо не си вземеш и пържола?- Погледна ме.
-Хммм не ми се яде.- Отново го погледнах. В този момент сервитьорката дойде. Тя беше дама на средна възраст с широка и мила усмивка.
-Какво ще е за вас?- Погледна ни с усмивка.
-За момичето зелена салата и пържола, а за мен пържола и порция пържени картофки.- Диктуваше бавно на сервитьорката.

,,Ама аз исках само салатата. Това момче си знае негово!,,

-Нещо за пиене желаете ли?- Дамата ни погледна.

-За мен вода. Студена.- Усмихнах се.
-За мен Соджу.- И той се усмихна. Сервитьорката си замина.

-Е защо ме покани на среща?- Погледна ме пак с палавата си усмивка.
-Не е среща! А приятелска вечеря.- Погледнах го студено.
- Ако искаш да сме приятели ме гледай в очите. И без този студен поглед.- Щракна с пръсти пред лицето ми.
- Съжалявам, че те гледам лошо.- Усмихнах се. В този момент храната дойде и ние почнахме да хапваме.
- Защо поръча две пържоли?- Погледнах към храната.
- За да се нахраних добре.- той хвана приборите.-Хайде яж!- Каза той. Започнахме да се храним. И когато бяхме приключили сметката дойде.
- Аз ще платя.- Посегнах към сметката.
-Не аз ще я платя.- Джунг-Су също посегна към нея.
- Не, нека аз все пак аз те поканих.- Хванах я с две ръце.
- Но аз съм момчето, би следвало аз да платя.- И той я хвана с две ръце.
- Оценявам кавалерското ти отношение, но нека аз. Следващия път ще ме черпиш ти.- Отмъкнах му сметката.
- Ох защо не си я споделим?- Кимнах на решението му и си разделихме сметката. И напуснах е заведението.
- Да те изпратя ли до у вас?- Погледна ме.
- Не вече е късно прибери се!- Тръгнах да вървя, но Джунг-Су ми хвана ръката ми и не спря.
- Именно. Късно е и е опасно по това време.- Той ме задърпа на някъде. След няколко минути стигнахме до мотора му.
- Стига де цял ден се опитва да те откъсна от мотора!- Подшушнах си мрънкайки. Но той явно ме чу.
- Моля? За това ли цял ден го прекарах е заедно? Но защо искам да ме държиш далеч от мотора?- Изкрещя.
- Съжалявам! Леля ми и баща ти подписаха договор за някакъв бизнес и бяха у дома. Баща ти видя, че съм с униформа от същото училище в, което си и ти и ме помоли да те пазя от мотора, защото баща ти се притеснява за теб! Сега разбра ли?- И аз крещях.
- И ти слушаш баща ми!?- гледаше ме лошо.
- Човека се притеснява за теб. Ако аз все още имах баща щях да го слушам постоянно, щях да стоя с него постоянно и щях да отделям време за него! Но нямам и не мога да го върна.- Крещях му с цяло гърло.- Ти се радвай, че баща ти още е тук сред живите и можеш да го видиш.- Казах вече по- спокойна със сълзи на очите. Избутах го тръгнах да се прибирам пеш, но той ме дръпна за ръката и ме прегърна. А аз почнах да роня сълзи. След около минута се успокоих.
- В момента не мога да те оставя сама! Сложи си каската.- Той ми подаде неговата черна каска. Аз не знаех как да я сложа и той видя това, засмивайки се и ми я сложи. Качих е се на мотора му и той започна да кара към вкъщи.

Всъщност е много приятно да се возиш на мотор. Вдишвах вечерния въздух. През каската гледах уличните лампи и колите. Беше прекрасно.

След секунди бяхме пред къщата на леля. Аз слязох и му дадох каската.
- Благодаря Джунг-Су.- Усмихнах се.
- Недей, аз благодаря за хубавия ден.- той също ми се усмихна и се засмяхме. Аз влязох в къщи.

Щом влязох видях, че никъде не свети. Явно кака Янг-Ло е легнала . Отидох да си взема душ и след това си взех хапване от кухнята пускайки си нова kdrama.
След скромните 6 епизода, които изгледах си легнах да спя.

На следващата сутрин напрежението можеше да се реже с нож. Янг-Ло беше под огромно напрежение.

_____
Как си се струва главата? Харесва ли ви?