Казаха ми неведнъж, че време е да те оставя, защото крайно време бе да те забравя..Ще ме питаш кое, нали? ; Отговарям ти- всичко това, което боли.
Емоцията.. любовта.. всяко чувство, което изпитвам от тук, та чак накрай света... Историята ми моя, в която безбройни битки загубих, но всичко научих, ей така за миг- който вече трябва да стане една забрава, защото кара ме да се чувствам вътрешно изгоряла..
Как обаче да забравя колко много любов остана пропиляна? За хората, които мислех, че ще са до мен, но уви, оставиха ме на мига, щом пречупиха вече леда..
Този лед, който наричам днес- истинската моя същност, без да давам на всички тези хора своя личен отчет.
Колко пъти вече изстрадах, кажи ми!?
Сподели ми как се мъчих.. щом чувствата ми, наредени като мъниста, скъсаха се в средата само с постъпка! Разкажи на всички тях- ,, ВЕЧНИТЕ" приятели, по-мръсни и от кал, та чак на човек да му стане жал... Как ме използваха, само когато имаха нужда, но в мигът забрава, станах им аз отново чужда!
Преразкажи ми накратко ситуацията, която ми показа най-лесният път към евакуацията; да катапултирам на мига, щом бикът на раздора извади рога!
Не можеш, нали.. Колко жалко..
Уви....
YOU ARE READING
Стихотворения
PoetryЗдравейте, читатели мои! Извинявам се, че отсъствах повече тези месеци, но сега съм вече тук с нова вълна от мои авторски произведения, които описват силно емоциите, които изпитвам. Надявам се да ви харесат. ❤
