Какво правиш, когато живота те изправя пред кръстопът и захвърля надалеч смехът?
Стоиш и се чудиш или решаваш мигновено кое е туй нещо, което те прави тъй ценно и поемаш, без дори да поглеждаш назад?;
Осъзнаваш ли колко си млад?
Решенията ти безкрайни водят те към безброй прегрешения, някои от които остават трайни. Извеждаш всичко отрицателно от теб, бягаш ли бягаш, но пак се чувстваш така, сякаш попаднал си в безизходен тунел.
Мислиш ли кое направи погрешно? Критикуваш ли се вечно? Плачеш ли още?
Не бой се, всичко това е просто човечно.
,,Ще мине и това, недей се впряга !"
Ха, да беше толкова лесно, симпатяга...
Мислиш ли, че не зная? Смяташ ли, че не съм осъзнала вече какво е да си сам в борбата, която пред кръстопът изправя те и в спомени заравя те.. Че чувствата, които изпитвам след раздялата, остават в забравата? Че емоцията силна, рязко ме милва?
И пак чакам.. времето минава, а търпението ми се смалява с всеки ден, но още стоя, чакайки добротата да надвие света студен, но ни най-малко смирен.
Нека видим кой ще остане след удара, нанесен отново върху душата на едно невинно малко дете, което виждам в себе си, ден след ден.
Време е за коренна промяна, нали?
Ах, само да можеше да не боли...
YOU ARE READING
Стихотворения
PoetryЗдравейте, читатели мои! Извинявам се, че отсъствах повече тези месеци, но сега съм вече тук с нова вълна от мои авторски произведения, които описват силно емоциите, които изпитвам. Надявам се да ви харесат. ❤
