Стихотворения

Театър

Горя. Тлея и разпалвам се, но пак надявам се, че ти ще разбереш, как думите, които изрече бяха ледени като скреж.

Допирът ти е опасен. Дори в сънят си знам, когато ме докосваш, с отражение върху тялото, колкото и да се опитваш да оспорваш.
Цялата си емоция към мен насочваш, а ледовете около сърцето разчупваш, само с няколко изречения, които миксираш с нечовешки изкушения.
О, как усещам, че ще се възползваш. Времето си няма да прахосваш с излишни думи, които и без това, още отдавна подготвяш.

Всичко при теб е планирано до най-малката подробност с особена жестокост.
Не се интересуваш от това как ще повлияеш на човека отсреща, веднъж щом признае, че към теб изпитва емоция гореща.
Единствено търсиш как на теб ще ти е угодно, но колкото и да е злобно от твоя страна, ти никога не ще признаеш, ако нещо не ти върви изцяло по плана.
Просто ще знаеш как да нанесеш още по-дълбоката рана, с която да напишеш романа на живота ти разкрепостен, в който голотата ти винаги ще бъде твоя най-верен фен.
Ти не знаеш какво означава да бъдеш смирен.

Спри да се криеш зад маски, които още повече допринасят за фалшивото ти лице; имиджа, за който всеки според теб пада на колене.
Няма ли да спреш най-сетне с тази постановка, която изнасяш пред публиката на своето сърце и да се опиташ, дори за кратко да бъдеш този, който от началото видях в теб?
Не се ли изморяваш да играеш постоянно едно представление, само и само за първото впечатление?

Не? Интересно, защото мислех си, че познавам те добре...