Омръзна ми да се ровя в пръстта, която служи за гробище на онова, което ти дава мира.
С пръсти да загребвам от частиците живот, някак не звучи като това, което се нарича плод.
Костилката създава дърво, но как това се случва, когато света е заринат със зло?
Как цветята на красотата от онова, което се нарича любов търсят непрекъснато своя брод?
На брегът на мисълта заставам и под чужди усмивки се заравям, докато почвата на разбитите желания бавно отравям, но така и не успявам да намеря щастието, което така силно ми се иска да притежавам.
През пръстите ми се изливат капки роса, но оставам поредната черна овца..
И в един миг на прага на силите изпити, топлината пробужда чувства скрити.
Под планината от разрушения откривам тази част от теб, която прогонва всички съмнения.
Слагам край на всички фалшиви представления!
Тичам към ръцете, които носят спокойствие; падам в обятията на емоцията неземна и се надявам силно да не ме изпуснеш, когато се осмелиш в моя пристан от човещина, тялото си да допуснеш.
С бегли крачки се движа към теб, но усещам, че се страхуваш дори повече от мен, но въпреки това, ти не спираш да провокираш силни желания ден след ден.
Кога ще се престрашиш вратата на взаимните чувства между нас да прекрачиш; стълбите на нашата история споделена да изкачиш и всички минимални съмнения в любовта ми да изпариш?
YOU ARE READING
Стихотворения
PoetryЗдравейте, читатели мои! Извинявам се, че отсъствах повече тези месеци, но сега съм вече тук с нова вълна от мои авторски произведения, които описват силно емоциите, които изпитвам. Надявам се да ви харесат. ❤
