С поглед на дете гледаш ме и не осъзнаваш как разчупваш сърцето на две.
Плахо пристъпваш напред, но се движиш бавно, сякаш хлъзгаш се на лед.
Струваш ми се прекалено блед.
Под краката ти рисуваш картини, които описват миналото ни. С всяка крачка, пукнатините стават все по-големи като на места леда, пукнат е до самите основи.
Предполагам, че това ти помага. Как?
Като всяко движение носи със себе си- история предначертана.
Мога дори да се обзаложа, че не си искал никога да вляза в твоята ложа, за което съдя по белезите върху моята кожа.
Там, където някога си ме целувал, в момента има образи, които някога си нарисувал; сълзи, които си изпивал, днес бележат местата, които си извивал със сила, но винаги съм ги крила.
Пръстите ти оставиха отпечатъци, но сега всичко се изтри, защото всичко красиво- държанието успя да изгори.
Обрече ме... Заради теб, аз винаги ще нося корона от бодли, чийто първоизточник си именно ТИ...
YOU ARE READING
Стихотворения
PoetryЗдравейте, читатели мои! Извинявам се, че отсъствах повече тези месеци, но сега съм вече тук с нова вълна от мои авторски произведения, които описват силно емоциите, които изпитвам. Надявам се да ви харесат. ❤
